Избирателната комисия на босненската Република Сръбска отказа да проведе предсрочни президентски избори

Избирателната комисия на босненската федеративна единица Република Сръбска (РС) реши днес, че няма да проведе предсрочни президентски избори, заявявайки, че действа въз основа на заключенията, приети наскоро от парламента РС, предаде Радио Свободна Европа.
Изборите бяха свикани за 23 ноември от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина, припомня РСЕ.
Президентската позиция се освободи, след като ЦИК отне мандата на лидера на РС Милорад Додик на 18 август въз основа на окончателна присъда на Съда на Босна и Херцеговина, която го осъди на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публични длъжности за неизпълнение на решенията на върховния представител на ЕС в страната.
Председателят на Комисията на РС Оливер Благоевич заяви, че „заключенията на парламента на РС ще бъдат напълно спазени“, като подчерта, че решението е взето на извънредно телеконферентно заседание.
„Очаквам, че други органи, както на ниво РС, така и на общинско ниво, също ще спазят парламентарните заключения относно предсрочните избори и всичко останало“, каза той в изявление за регионалната телевизия РТРС.
На въпрос на Радио Свободна Европа да коментира това решение, говорителят на ЦИК Максида Пирич заяви, че Избирателната комисия на РС „дори няма правомощия да провежда избори за президент на РС“. Тя каза, че това се прави от общинските и градските избирателни комисии и че тези правомощия, в съответствие със закона, са възложени от ЦИК.
На 22 август парламентът на Република Сръбска прие набор от заключения, които, наред с други неща, се противопоставят на провеждането на предсрочни избори за президент на РС и призовават Додик да продължи да изпълнява функцията на президент на РС, припомня РСЕ. Заключенията изискват от всички институции в РС да не предприемат никакви дейности, свързани с насрочването на избори.Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.