Изложба по Национална програма „Неразказаните истории на българите“, представяща три тематични проекта, свързани с историческата памет, културното наследство и духовните връзки между България и Гърция, бе открита в гръцката столица Атина.
Изложбата е експонирана в Европейския център за архитектура, изкуство, дизайн и урбанистика и ще бъде достъпна за посетителите в продължение на месец. Събитието събра представители на българската общност в Атина и гости, свързани с културния и обществения живот на двете страни.
Експозицията представя три тематични направления, посветени на историческата памет: „Селимински – разказан наново“; „България и Гърция: от древните цивилизации до съвременните отношения“ и „Египетските култове по Българското Черноморие“.
Мая Лунголова, председател на културен център „Иван Селимински“ – Гръцко-българска асоциация за култура, отбеляза, че първата тема е посветена на д-р Иван Селимински – лекар и интелектуалец, който тя определи като една от най-ярките личности в Българското възраждане.
„Днес връщаме един европейски паспорт – този на д-р Иван Селимински. Тази изложба не е просто архивна разходка, а разказ за един гражданин на духа, който свързва Сливен, Атина и Европа в един общ интелектуален стремеж“, посочи тя.
Другите две тематични направления са свързани с работата на две изследователки от Института по балканистика с център по тракология при Българската академия на науките – историкът проф. Юра Константинова и египтологът д-р Весела Атанасова.
„Изследванията на проф. Константинова проследяват българо-гръцките отношения от XIX век до днес, разкривайки сложността на историческите процеси, дипломатическите отношения и културните връзки между двата народа. В основата на нейното изследване стои идеята за хората-мостове — личности и общности, които съхраняват връзките на уважението, съпричастността и човечността въпреки историческите изпитания“, отбеляза Мая Лунголова.
„От своя страна д-р Весела Атанасова представя контактите между Древна Тракия, Египет и Минойския Крит, показвайки мястото на българските земи в широкия контекст на древните цивилизации и културния обмен в Източното Средиземноморие“, допълни още тя.