Изложба в Букурещ показва красотата на традиционните носии на банатските българи в Румъния

Народни носии на банатските българи от Винга и Дудещи Веки (Стар Бешенов) в Румъния са изложени в Музея на румънския селянин в Букурещ и могат да бъдат разгледани от жителите и гостите на града до 17 август. Те са от частната колекция на Емилиан Мадоша, а куратор на изложбата е музеографът Хорациу Силвиу Иля.
„Много от носиите, които виждате тук, ги няма в нито един музей в Румъния. Те са уникати. Те са произведения на изкуството. Тази изложба трябва да бъде документирана в музеографията на Румъния“, сподели при откриването директорът на Музея на румънския селянин Вирджил Щефан Ницулеску. Той побърза да допълни, че общността на банатските българи е малка, но много силна и е успяла да съхрани своята идентичност през времето.
Носиите са символ на тази идентичност. Всяка нишка разказва отделна история. Цветни и богато украсени с пайети, мъниста, панделки, злато и сребро, те са единствени по рода си в света. Дамският костюм например може да тежи до 20 килограма, шиел се е изцяло на ръка и има поне десет орнаментирани части. Тук се крие и едно от обясненията защо българските народни танци са по-пъргави и бързи, а тези на банатските българи в Румъния с по-бавни и с по лесни стъпки. Теглото не позволява голяма динамика и свобода на движението.
„Когато видях носии на банатски българи за първи път, бях като омагьосан“, спомня си Емилиан Мадоша. В интервю за БТА той казва, че не е имал намерение да става колекционер. Започва да ги събира в края на 90-те години. Вдъхновява се от красотата им и от един албум от 1985 г., където са представени носии от цяла Румъния, включително на малцинствата.
„В началото купувах, като обикалях селата, по-късно се появи Фейсбук, започнах да купувам и в интернет. В колекцията имам от почти цялата страна и от почти всички малцинства“, споделя гордо румънецът.  
Колекционирайки носиите, той събира и късчета от историята на българите от Банат.
„Те имат носии, които носят само в определен момент от живота си – например по време на годежа. Носията на девойкота, която е сгодена, има повече орнаментика. Това показва, че тя вече е „заета“, обяснява румънецът.
В къщата, в която живее в малко село в окръг Арад е отделил една стая за своята колекция и е направил импровизирана експозиция в нея.
Изложбата в Букурещ включва 12 костюма.
„Пет женски от Винга, пет женски от Дудещи Веки и по един мъжки от двете села. Трудно ми е да кажа с точност колко са стари, но датират някъде от периода между двете световни войни“, обяснява Емилиан Мадоша.
С известна доза тъга той споделя, че такива носии вече не се правят, макар че все още се намират в почти всяка банатска къща в Румъния. Банатските българи в северната ни съседка ги обличат най-вече на Великден и на храмови празници.