Антропоморфните скулптури и инсталациите на Гламочак напомнят едновременно телата в Помпей и джуджетата на Веласкес. Авторът директно разговаря чрез творбите си с Франсис Бейкън и Марина Абрамович. В апокалипсиса на Златко Гламочак са вплетени символите от балканската трагедия, разиграла се през 90-те, чието ехо не е заглъхнало напълно и днес. Неговият библейски разказ за света - чрез седиментиралите кости и предмети - показва макабреният резултат от силовото, безпощадното преследване на истината. Но художникът не прави шоу от смъртта, както и не изтъква себе си в своя вернисаж.
В разгара на туристическия сезон творческите прозрения на Гламочак силно провокират публиката, попадаща отново в ярката светлина на курорта Будва, с която посланията на изложбата силно контрастират.