Изложбата "Сребърна Тракия" събра на семинар в Скопие археолози от България и Северна Македония

В рамките на два дни 18 учени от Националния археологически институт с музей БАН и Софийския университет  „Свети Климент Охридски“ и техни колеги от Северна Македония участваха в първия семинар на археолози от двете държави, който се проведе в Археологическия музей в Скопие. 
Повод за семинара, намерението за който е да стане регулярен, е изложбата „Сребърна Тракия”, която представя над 1700 експоната от 18 български музеи с находки от времето на тракийските царе, а идеята за срещата на археолозите от България и Северна Македония е  учените от двете страни на границата, освен професионално да се запознават с работата и изследванията, които се правят във всяка държава, да набележат и тематика, по която биха могли да работят заедно.
„Шестте лекции на българските учени археолози, които бяха представени в Скопие, бяха опит да се синтезират някои от най-новите и най-интересните като резултат проучвания, а от друга страна, да бъдат фокусирани върху научни направления, изследвания, които могат да се правят съвместно. Стараем се да сме системни, за да си бъдем полезни. Имаме общи теми, приемаме реалностите, а общуването е най-важното”, каза пред БТА Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Доц. Христо Попов, който допълни, че в семинара са участвали над 60 археолози, представители на различни музеи в Северна Македония и студенти от Университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие. 
Една от идеите, по които може да се работи съвместно, е осъществяването на подводни проучвания в Охридското езеро, посочи д-р Калин Димитров, зам. директор на Националния археологически институт с музей към БАН. Темата на неговата лекция на семинара е свързана именно с подводните археологически обекти в България между 2015-2023 г.
Северна Македония има реализиран съвместен проект с Албания, Гърция и Швейцария за потъналите селища в Охридското езеро, в който е имало и археологическа страна, но основният му акцент е друг, а идеята за подводни проучвания на Охридското езеро се оформя от няколко години, сподели д-р Калин Димитров. 
Интерес, въпроси и дискусия е предизвикала лекцията на проф. Людмил Вагалински, който ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика,  чийто руини са разположени в землището на Рупите, край Петрич и в  древността градът е бил център на населяваната с траки област Синтика. „Темата впечатлява колегите,  защото в един период от време (3 в. пр. н.е. ) това е древна Македония на тракийска земя. Градът и цялата история около него е един лакмус”, каза проф. Вагалински, чийто усилия поставят началото на работата по друга съвместна изложба, свързана с находките от некропола край охридското село Требенище.
Изложбата „Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918 – 2023 г.“, която до края на март е изложена в София и през 2025 г. ще бъде експонирана в Белград, е друга съвместна работа на Националния археологически институт с музей при БАН, съвместно с Националния музей на Сърбия и Археологическия музей в Скопие и Института за защита на паметниците на културата и музей – Охрид.
Участниците в археологическия семинар в Скопие започнаха срещата си с разглеждане на експонираната в Археологическия музей в Скопие изложба „Сребърна Тракия”, която бе открита на 14 ноември от Росен Желязков и тогавашния председател на парламента на Северна Македония, а сега премиер на страната, Талат Джафери. 
„Изключително впечатлена съм от видяното. Добро сработване с колегите от Северна Македония, ефектно на такава площ са събрани голяма част от представителните паметници на тракийската аристокрация, изработени от сребро. Това не е правено до сега. И дори ние, които познаваме паметниците, за пръв път ги виждаме събрани на едно място и организирани по този начин. Надявам, че по начина, по който е направена, „Сребърна Тракия” ще може да бъде показана и по света, и ще продължи да живее.  Тя дава ракурс към среброто, експонатите, фокусирани по теми, дават различни аспекти от живота на траките. Темата, която бях избрала за своята лекция на семинара - инсигниите, знаците на тракийските царе, видени чрез тези художествени предмети от злато и от сребро, е тема, свързана с фокуса на изложбата”, каза доц. Милена Тонкова, дългогодишен ръководител на секция „Тракийска археология” в Националния археологически институт с музей към БАН.
А доц. Даниела Стоянова –ръководител на катедра Археология при СУ „Св. Климент Охридски” посочи, че нейната презентация е „за това, което не може да бъде изложено в музея –гробищната архитектура - най-представителното, което траките са ни оставили”. 
„Интересът беше голям, защото тук няма такъв голям брой представителни паметници от този период (3-5 в. пр.н.е.), колегите  от Северна Македония познават част от тях, но не ги бяха виждали на живо. А ние сме на една ръка разстояние и е добре това да се коригира”, посочи доц. Стоянова, според която идеята за тези археологически семинари трябва да се развие, включително в Казанлък, където могат да бъдат видени тракийскитe гробници и на различни места, „където би могло да се покаже не само Тракия, а и праисторията и по-късните периоди”.  
Доц. Стоянова посочи, че в последните години в СУ „Св. Климент Охридски” няма студенти и докторанти по археология от Северна Македония, но въпреки общата тенденция за намаляване на интереса към такива хуманитарни специалности като археологията, могат да бъдат използвани възможностите на различни европейски програми.