Използването на България като аргумент за липсата на напредък на Северна Македония е много пагубно, заяви евродепутатът Андрей Ковачев

Използването на България като аргумент за липсата на напредък на Северна Македония е много пагубно. Това заяви от кулоарите на Европейския парламент евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) в коментар за БТА по актуални теми, свързани с докладите на Европейската комисия относно напредъка на страните от Западните Балкани по пътя към ЕС, по които днес Европейският парламент ще гласува проекторезолюции, и двустранните отношения между София и Скопие. 
С оглед на предстоящото гласуване днес на проекторезолюциите на Европейския парламент по годишните доклади за напредъка на седем страни кандидатки в процеса по присъединяване към ЕС за 2025 г. БТА потърси за коментар български евродепутати от всички групи в Европейския парламент и от всички български политически партии, които са представени в ЕП.  
На въпрос относно посланията в докладите на ЕК за страните от Западните Балкани Ковачев открои напредъка на Черна гора и Албания и очерта причините за изоставането по отношение на този процес на Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово.
„Ясно е, че основният принцип е това как се справя всяка страна кандидат и заради това оценките са строго индивидуални. Разбира се, Черна гора е най-напред и очакваме тя да подпише договор за присъединяване съвсем скоро. Това означава следващата година. За Албания също има позитивни сигнали. Разбира се, те трябва да довършат своите реформи и да обърнат особено внимание на протестите по отношение на околната среда и проектите, които се извършват в крайбрежните зони на Албания по един непрозрачен начин“, заяви Ковачев. 
„При останалите държави не виждаме голям напредък и докладите показват, че те се забавят в своята интеграция. Република Северна Македония не изпълнява поетите ангажименти от 2022 година и заключението на Съвета, включително предусловието да включи българите във всички части на Конституцията и да започне преговорите. Да не говорим и за изпълнението на преговорната рамка, където в точка 5 е записано, че те (Северна Македония) трябва да изпълняват договорите с България и с Гърция и протоколите към договора с България“, каза още Ковачев, споменавайки липсата на напредък и при Косово, Босна и Херцеговина и Сърбия. 
В коментар относно българската позиция и баланса между подкрепата за европейската перспектива на Северна Македония и защитата на българския национален интерес Ковачев посочи премахването на говора на омразата към българите в Северна Македония и образователните реформи като ключови елементи за подобряването на двустранните отношения между София и Скопие. 
„Българският национален интерес вече е и европейският интерес, защото всички елементи за защита на българския интерес са в преговорната рамка и предусловието за започване на преговори, което е включването на българската общност във всички части на Конституцията им (на Северна Македония), в Преамбюла и в частите на Конституцията, където се изброяват другите народи. Това е свързано и с недискриминацията, с намаляване и премахване на говора на омраза и всичките тези абсолютно недопустими инциденти и престъпления, които се случват в последните години поради нагнетяването на говора на омразата срещу българите от политици, медии, представители на академичния свят и представители на религиозните общности“, каза още Ковачев. 
„Именно заради това ние настояваме също и за промяна в учебниците и в образователната система. Това е залегнало и в договора с България и протоколите към него. (…) Образованието е свързано с добросъседството, което е част от Копенхагенските критерии. Те (Северна Македония) обясняват, че това не било свързано с европейската интеграция. Напротив, добросъседството е част от Копенхагенските критерии, а добросъседството означава младите поколения на Република Северна Македония да не бъдат образовани да мразят своите съседи“, допълни евродепутатът. 
По повод палежа на български дипломатически автомобили в Скопие Ковачев посочи използването на България като аргумент за липсата на напредък по европейския път на Северна Македония като основна причина за възникването на подобни ситуации. 
„Ние предупреждавахме, че използването на България като аргумент за това, че Република Северна Македония не продължава успешно по европейския си път, е много пагубно. Лично съм предупреждавал премиера (на Северна Македония) Христиан Мицкоски да не използва темата с България за предизборна кампания. Той и без това щеше да спечели изборите, дори без да използва българската тема. България няма вето. От 2022 година има европейска преговорна рамка и предусловие, за което преди малко говорихме за започване на преговори“, коментира още Ковачев. 
По думите му Мицкоски е спечелил изборите с тезата, че предишните управляващи в Северна Македония са извършили предателство и са „клекнали на България“, приемайки тази преговорна рамка.
„Той обеща на своите избиратели, че ще намери креативно решение и няма да изпълнява тази преговорна рамка и това предусловие. Видя се обаче, че това само блокира Република Северна Македония и гражданите ѝ, но той продължава да обвинява източния съсед, ерго България, че ние сме виновни. Това насажда негативно отношение към България, което поражда прояви на омраза в медии и подкасти, както и сред блогъри. Ние виждаме как това враждебно отношение ескалира и намира изражение и в такива актове на тероризъм или пък в различни присъди“, каза още Ковачев, като посочи случаи на съдебно осъждане на граждани в Северна Македония за публикации в социалните мрежи, споменавайки конкретно Драги Каров и Люпчо Георгиевски, получили условни присъди във връзка с публично изразени възгледи, свързани с тяхната българска идентичност.