Програмата SAFE, която бе приета от Съвета на ЕС през май 2025 г. и в която участват 19 държави членки, сред които е и България, е насочена към предоставянето на дългосрочни, евтини заеми, с цел подпомагане на държавите членки при закупуване на отбранително оборудване. В програмата, за чието реализиране ЕС създаде фонд от 150 млрд. евро, е заложено и включването на трети страни при определени условия.
През септември Турция внесе официално искане за включване в програмата SAFE, но за момента включването на Анкара в механизма среща сериозен отпор от страна на Гърция и Кипър, като според властите в Атина подобна стъпка не може да бъде предприета, докато Турция не оттегли решението на парламента си от 1995 г., според което Анкара ще сметне евентуално разширяване на гръцките териториални води в Егейско море от 6 на 12 морски мили за причина за война (casus belli). В същото време Никозия обвърза включването на Турция в механизма на ЕС с напредъка по кипърския въпрос.
„Разбира се, че всички опасения, които държавите членки изразяват, се приемат много сериозно от нас. Държавите членки наистина могат да избират свои собствени партньори и как и от кого да се снабдяват, когато става въпрос за тяхното собствено национално финансиране. Така че зависи от самите тях да решат това“, коментира Калас, като подчерта, че „инструментът SAFE е много краткосрочен механизъм по отношение на заемите, които страните членки вземат“, както и че той е ограничен до партньорите на ЕС, които на свой ред са ограничени от условията, които механизмът им поставя.
„Една от тези регулации например е ограничението трети страни да не могат да участват в механизма SAFE с повече от 35 процента от общото финансиране на даден проект“, коментира още Калас.
Запитана относно ролята на ЕС в региона на Източното Средиземноморие и Близкия изток и мястото, което тези региони ще заемат в рамките на председателството на Кипър на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2026 г. Калас заяви: „Източното Средиземноморие е изключително важно, защото този регион ни е съседен и каквото и да се случи там – ще има пряко въздействие върху нас. Ето защо определено търсим роля там и тази роля не може да бъде да плащаме за всичко, защото предизвикателствата са наистина огромни“. Ролята на ЕС трябва да бъде затвърдена и на масата за преговори, когато става дума за бъдещото управление на Газа, развитието на Сирия и ситуацията в Иран, смята още Калас.
„Мисля, че е ясно, че имаме ясна роля и в Близкия изток и че тя е много по-голяма от това да бъдем просто тези, които плащат за възстановяването му“, коментира още Калас.