Последните две седмици в Босна и Херцеговина бяха белязани от неочаквано бързата реакция на босненските институции и още по-неочаквано обединената позиция на представителите на трите държавотворни народа в страната по въпроса за изграждането на газов интерконектор, свързващ босненската електропреносна система с хърватската и съответно европейската. Споразумението бе подписано вчера от хърватския премиер Андрей Пленкович и председателя на босненския Съвет на министрите Боряна Крищо.
Решението за подписване на споразумението премина по спешна процедура през Камарата на народите в едната полуавтономна съставна част - Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), през Президентството и Съвета на министрите и отново през Президентството за ратификация. След години на отлагане на проекта, ускоряването на процедурата с цел подписване именно на срещата на върха от Инициативата „Три морета“ вчера изглежда неочаквано развитие на въпроса и експерти смятат, че може да се окаже прибързан ход, който да изиграе „лоша шега“ на босненските власти, отбелязва босненската редакция на регионалната телевизия Ен 1.
ПРОЕКТЪТ „ЮЖЕН ИНТЕРКОНЕКТОР“
В Босна и Херцеговина съществуват две компании за внос на газ, като и двете имат възможност да внасят единствено руски газ през „Балкански поток“. Мюсюлманско-хърватската федерация внася газ с държавната компания „БХ-Гас“, а другата полуавтономна част на Босна - Република Сръбска - с „Гас Рес“. Ситуацията, породена от войната в Украйна, наложи търсенето на алтернативни доставчици и в основата си проектът за „Южен интерконектор“ цели диверсификация на доставките и свързване на босненската с хърватската и европейската газова мрежа.
Тъй като връзката ще преминава само през територията на едната от двете полуавтономни части на Босна - мюсюлманско-хърватската федерация, решението за изграждането ѝ трябваше да получи одобрението първо на местния парламент. Въпросът обаче зацикли там, тъй като хърватските представители в парламента поискаха по-голямо хърватско представителство в компаниите, включени в проекта и съответно настояха за създаване на нова компания на мястото „БХ-Гас“, в която не работи нито един хърватин.
Междувременно се появиха предложения и за изграждането на алтернативен „източен интерконектор“, който да свързва Република Сръбска с газовата мрежа на Сърбия. Този проект предизвика притеснения, тъй като се очаква да бъде свързан към мрежата на „Балкански поток“ и съответно да доставя руски газ, което е в противовес с европейската енергийна стратегия.
КАК САЩ ПОСТИГНАХА ТОВА, КОЕТО ЕС НЕ УСПЯВА
Спешната процедура с цел подписване на възможно най-скорошно споразумение с Хърватия включваше приемане на законови изменения, според които в проекта се включва американски инвеститор - компанията „ААФС Инфрастръкчър енд Енерджи“ (AAFS Infrastructure and Energy), регистрирана в Сараево и собственост на американската фирма със същото име. С измененията отпада изискването държавната компания „БХ-Гас“ да бъде водещ оператор, макар тя да остава ключов участник в газовата система.
Пред Ен 1 Недим Макаревич от Комисията за чуждестранни инвеститори в Босна уточни, че става въпрос за компания от Уайоминг, която преди няколко години е регистрирана от член на правния екип на американския президент Доналд Тръмп. По думите му фактът, че проектът се разпределя без обществена поръчка и без обичайните процедури, „не е обичайна практика и е против европейските стандарти“.
Брюксел веднага реагира на тези спешни действия на босненските власти, които до този момент не са били толкова обединени и синхронизирани в мнението си за който и да е европейски въпрос.
Ръководителят на делегацията на Европейския съюз в Сараево Луиджи Сорека коментира, че „такава решителност и спешност никога не е съществувала, когато става въпрос за европейския път“, цитира го Ен 1. По думите му босненските власти са пропуснали да се възползват от милиони евро безвъзмездни европейски средства за различни проекти по Плана за растеж, но „очевидно са обърнали гръб“ на европейските си задължения за по-зелено и чисто бъдеще.
Местни експерти коментират, че САЩ успяха да направят в рамките на две седмици това, което ЕС от години не успява да направи - да обедини представителите на трите държавотворни народа в страната (сърби, хървати и бошняци - бел.ред.) по един въпрос. По този начин губят тежестта си всички дипломатически усилия на ЕС на най-високо равнище за удължаване на срокове и приемане на обещанията на босненските власти, които в крайна сметка не се спазват. Предвид затоплящите се отношения между Република Сръбска, която обикновено гласува против изискваните от ЕС решения, и САЩ, развитието на събитията изглежда не е твърде голяма изненада, отбелязва Ен 1.
ПРИТЕСНЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА „ЮЖЕН ИНТЕРКОНЕКТОР“
Спешното и неочаквано съгласуване на трите страни в Босна и Херцеговина по отношение на „Южния интерконектор“ не е единственият притеснителен момент за ЕС.
Като кандидат за член на ЕС Босна се е задължила да приложи европейското енергийно законодателство, а пропускането на официалните процедури за възлагане на обществена поръчка, може да се окаже проблематично. По-рано ЕС предупреди, че законовата рамка, с която частна американска компания поема ролята на главен инвеститор, може да повлияе на европейския път на Босна, както и на достъпа ѝ до около 1 милиард евро, предназначени за инфраструктурни проекти към Плана за растеж, отбелязва босненската редакция на Радио Свободна Европа.
Тъй като Европейският съюз планира да спре всички вносни доставки на руски газ до 2028 година, САЩ искат да изнасят излишния си газ и петрол към Западните Балкани и да намалят зависимостта на региона от руски газ и петрол. Природозащитници от региона твърдят, че новите газови проекти ще имат отрицателно въздействие върху климата и икономиката и смятат, че дългосрочните инвестиции няма да се изплатят.
Делегацията на ЕС в Босна миналата седмица предупреди страната, която иска да стане член на Съюза, че трябва да уеднакви законите и стандартите си с тези на ЕС, включително и по отношение на енергийната политика.
„Босна и Херцеговина има огромен потенциал за възобновяема енергия и целта на енергийната политика на ЕС в Босна е да подкрепи страната да използва този потенциал“, заяви делегацията на ЕС в изявление до Ройтерс.