ХИНА: 36% от хърватите предпочитат работа в публичния сектор, според една четвърт за достоен живот са необходими над 1990 евро

Тридесет и шест процента от хърватите биха предпочели да работят в държавни фирми или в публичната администрация, а една четвърт смятат, че се нуждаят от повече от 1990 евро на месец за достоен стандарт на живот, показа проучване на пазара на труда, проведено от портала за работа MojPosao, предаде хърватската агенция ХИНА.
Проучването е проведено по време на Регионалния панаир на труда от Alma Career Croatia и партньорски платформи в Босна и Херцеговина, Сърбия и Северна Македония и в него са анкетирани над 5000 души, от които над 700 в Хърватия.
Две трети от работещите в региона посочват заплащането като основен фактор за смяна на работата, следвано от трудовите отношения, работното време, възможностите за обучение и сигурността на работното място.
Сред анкетираните хървати 31% казват, че знанията и уменията са ключовият актив при търсене на работа, докато един на всеки четирима посочва мотивацията. Само 17% виждат предишния опит като решаващ.
На въпроса какъв доход е необходим за „нормален живот“, 47% от хърватите посочват между 1330 и 1990 евро, докато 24% казват, че са нужни над 1990 евро.
Само един на всеки петима работници е получил повишение на заплатата тази година, а 15% съобщават за корекции, свързани с инфлацията. Половината не са получили повишение и не очакват такова, докато 16% все още се надяват на увеличение до края на годината.
Намеренията за смяна на работното място са намалели: 51% от работещите хървати обмислят смяна на работата си в рамките на една година, в сравнение с две трети през 2023 г. Босна и Херцеговина регистрира най-висок процент – 69%.
Предпочитанията спрямо работодателите са се променили, като 36% от хърватите сега предпочитат публичния сектор. Чуждестранните частни фирми и самонаетите фирми привличат по 21%, докато местните частни компании са най-малко предпочитани – от 16% от анкетираните.
Опасенията от загуба на работни места са спаднали: делът на работещите хървати, притеснени от съкращения, е спаднал до 19% при 36% през 2020 г. Сърбия е с най-високо ниво на безпокойство - 30%.
Сред безработните в Хърватия 52% са без работа до три месеца, а 14% - от три до шест месеца, въпреки че осем респонденти съобщават, че търсят работа повече от пет години.
Студентите и наскоро завършилите висше образование показват нарастващ оптимизъм: 31% очакват да си намерят работа в рамките на три месеца след завършване на училище, докато 19% работят по време на следването си. Други 31% очакват да си намерят работа от три до шест месеца, а 12% предвиждат чакане повече от половин година. Младите хора в Босна и Херцеговина са с най-нисък оптимизъм, като половината очакват да търсят работа повече от шест месеца.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)