ХИНА: 48% от хърватите от време на време или често умишлено избягват новини, според проучване

Цели 48% от хърватските граждани от време на време или често умишлено избягват да се интересуват от новини, а 8% изобщо не следят новините, според проучване на Агенцията за електронни медии (AEM), представено днес на конференцията „Демокрацията в ерата на ТикТок и избягването на новини“, предаде хърватската агенция ХИНА.
Директорът на AEM Йосип Поповац каза, че е необходима по-силна медийна и законодателна регулация на фона на нарастващото разпространение както на новини, така и на дезинформация в социалните медии, наред с намаляващата роля на традиционните медии и нарастващото избягване на новините.
„Трябва да накараме платформите да гарантират, че определена част от съдържанието е част от нашата обща реалност“, каза той, добавяйки, че това би подпомогнало социалното сближаване и защитата на демократичните ценности.
Заместник-директорът на АЕМ Роберт Томленович каза, че алгоритмите все повече оформят начина, по който хората получават информация, фрагментирайки публичната сфера на хиляди персонализирани реалности, докато все повече граждани активно избягват новини.
Държавният секретар в Министерството на културата и медиите Крешимир Партъл каза, че конференцията е част от проект, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително създаването на мрежа за проверка на фактите и публично оповестяване на финансирането на медиите.
Според резултатите близо 60% от анкетираните рядко или никога не търсят активно новини. Информацията беше представена от професорите Иван Бурич и Марияна Гърбеша.
Бурич каза, че тревожността, емоционалните реакции към негативните новини, възприятията за непрофесионална журналистика и липсата на ангажираност от страна на обществеността са основните причини за умишленото избягване на новини в Хърватия.
Проучването е установило още, че 40% от анкетираните избягват политическите новини, а един на всеки четирима избягва идеологически или свързани със светоглед теми.
Поколението Z (родените между 1997 и 2012 г.) и поколението Y (1981-1996 г.) бяха идентифицирани като най-склонни към избягване на новини, като по-младите анкетирани предполагат, че по-позитивното новинарско съдържание може да увеличи ангажираността.
Доверието в журналистите е средно 2,62 от 5, в сравнение с 3,73 за учените и 2,33 за ПР-специалистите.
Лекторите казаха, че търсенето на сензационност и тривиалното съдържание силно допринасят за избягването на новини в Хърватия.
Проучването е провокирано отчасти от констатациите на Доклад на Института на Ройтес за дигиталните новини (Reuters Institute Digital News Report), който постоянно класира Хърватия сред водещите страни в света по избягване на новини. Проучването е проведено през април сред извадка от 1014 възрастни.
Конференцията обсъди и как алгоритмите и социалните медии променят потоците от обществена информация, като лекторите предупредиха за нарастваща фрагментация на споделената реалност.
Професорът по политическа социология Паоло Хербаудо от Мадрид каза, че промените на алгоритмите водят до по-голяма фрагментация на публичната сфера, а професор Рут Палмър говори за рисковете за демокрацията от избягването на новини.
Събитието беше организирано от AEM по мярката на Националния план за възстановяване и устойчивост за създаване на система за проверка на фактите, съфинансирана от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)