ХИНА: Чуждестранните работници в Хърватия се сблъскват с езикови пречки и дискриминация, показва проучване


Липсата на владеене на хърватски език и на мотивация за изучаването му, пречка за по-лесната интеграция в обществото, заедно с дискриминацията от местното население са сред най-големите предизвикателства, пред които са изправени работниците в Хърватия от далечни азиатски страни, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на проучване, представено днес.
На конференцията „Миграция, пазар на труда и интеграция: Хърватия утре“, организирана от Хърватската асоциация на работодателите (HUP) и Института за изследване на миграцията, беше представено проучване, което изследва качеството на живот на чуждестранната работна ръка в Хърватия.
Проучването е проведено през декември и януари сред извадка от 400 чуждестранни работници, от които 83% са мъже, каза Ива Тадич от института за изследване на миграцията.
Около 90% от интервюираните са на възраст под 40 години, като по-голямата част са от Филипините, Непал и Индия. Резултатите показват, че повечето участници са женени и без деца и са дошли в Хърватия предимно по икономически причини.
„Те идват тук, за да печелят пари поради трудните условия в родните им страни и 90% от тях изпращат пари обратно на семействата си“, каза Тадич.
Въпреки че нивото им на образование не е удостоверено, 90% от анкетираните твърдят, че имат средно или висше образование. Половината съобщават, че имат диплома за средно образование, а около 40% - за висше образование. Повечето са заети в сектора транспорт (особено услуги за доставка) и хотелиерството, като 78% са заети на пълен работен ден.
Един ключов проблем, отбеляза Тадич, е, че 70% от чуждестранните работници в Хърватия не говорят езика и го учат директно по време на работа. Само 8% твърдят, че говорят свободно хърватски. Над 90% възнамеряват да останат в Хърватия поне десет години, а мнозина – до пенсиониране.
Повече от половината от анкетираните планират да доведат семействата си в Хърватия. По отношение на физическото и психическото здраве 66% съобщават за високи нива на стрес, главно поради чувство на дискриминация или отхвърляне от местното население. Седем процента съобщават, че имат проблеми с психичното здраве. Трябва да се отбележи, че 87% смятат, че имат право на същото качество на живот като хърватските граждани.
Помолени да оценят качеството на живота си в Хърватия по скала от 1 до 10, анкетираните са дали средна оценка 4,2.
Икономическият растеж зависи от чуждестранните работници
Садмир Хошич, вицепрезидент на Асоциацията на малките и средни предприятия HUP, каза, че Хърватия е изправена пред нов феномен с пристигането на голям брой работници от далечни страни, които трябва да се интегрират в обществото, а това по същество е труден процес.
Той припомни, че докато и преди е имало чуждестранните работници в Хърватия, те са идвали главно от съседни страни и са говорели езика, но пак е имало хора, които са срещали трудности с адаптацията.
Хошич гледа положително на притока на чуждестранни работници, заявявайки, че без тях Хърватия не би постигнала икономическия растеж, който има днес.
„Определено трябва да работим върху интегрирането на чуждестранните работници в нашето общество, но това ще остане голямо предизвикателство за дълго време“, каза той, подчертавайки езиковите пречки и многобройните административни пречки, преди работниците дори да могат да започнат работа.
Хошич добави, че от девет чуждестранни работници в неговата компания само един активно се опитва да научи хърватски.
Марина Перич Касел, директор на Института за изследване на миграцията, отбеляза, че в хърватското общество текат демографски промени.
„Някога бяхме традиционно емигрантска страна, но сега се превръщаме в имигрантска страна“, каза тя, обяснявайки, че повечето чуждестранни работници сега идват от далечни азиатски нации, макар да има и идващи от региона. Тя също така спомена, че някои хърватски емигранти се завръщат у дома.
Перич Касел се застъпи за проактивна миграционна политика, като подчерта, че миграцията не е само физическо преместване, но и социален процес.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Белград

Александър Вучич: Аз съм просто един обикновен човек, не съм безгрешен

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че е един обикновен човек и не е безгрешен в интервю тази вечер пред частната...

Атина

Гръцките власти проверяват възрастта на мигрантите, които твърдят, че са непълнолетни

Гръцките власти правят тестове за установяване на възрастта на мигранти, които твърдят, че са непълнолетни, съобщава в. „Катимерини“. Министърът за...

Прищина

КосоваПрес: Националният стадион на Косово е без алтернатива: „Прищина 2030 се открива в новата арена“

Ще стане ли това, или не? Това е дилемата от години и се отнася до строителството на нов стадион, където...

Сараево

ФЕНА: Първият форум по въпросите на труда и заетостта в Босна и Херцеговина се фокусира върху бъдещите предизвикателства и възможности

Първият форум по въпросите на труда и заетостта в Босна и Херцеговина, озаглавен „Диалог и партньорство за бъдещето“, събра представители...

Анкара

Турски военнотранспортен самолет С-130 се разби в Грузия; броят на жертвите и причините за инцидента остават неизвестни засега

Турски военнотранспортен самолет С-130 с 20 души на борда се разби днес в Грузия, след като излетя от Азербайджан към...

Атина

Открити са три тела, след като лодка с мигранти се преобърна край гръцкия остров Гавдос

Три тела са открити и 56 души са спасени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс" (Frontex) при...