Преди тридесет и пет години, на 25 юни 1991 г., членовете на първото свикване на Хърватския парламент приемат историческо решение за започване на процеса на отделяне от Социалистическата федеративна република Югославия (СФРЮ. Хърватия отбелязва Деня на независимостта си днес в памет на това събитие, предаде ХИНА специално за БТА.
Конституционното решение за суверенитета и независимостта на Република Хърватия е предшествано от референдум, проведен само пет седмици по-рано, на 19 май 1991 г., на който повече от 92 процента от гласувалите отхвърлят идеята Хърватия да остане в рамките на Югославия като единна федерална държава.
Съгласно Конституционното решение, прието от парламента на 25 юни 1991 г. и състоящо се само от седем члена, Република Хърватия е обявена за суверенна и независима държава. В документа се посочва, че по този начин Хърватия започва процеса на отделяне от другите републики и СФРЮ, както и процеса на търсене на международно признание.
На същия ден парламентът приема и Декларацията за провъзгласяване на суверенна и независима Република Хърватия.
Тържественото парламентарно заседание, проведено на 25 юни 1991 г., бележи кулминацията на процес, започнал на 18 юни и продължил без прекъсване осем дни. По време на заседанието са приети и актове за държавност, въз основа на които Хърватия е конституирана като независима и суверенна държава.
Първият президент на Хърватия, Франьо Туджман, обявява в този ден, че Хърватия се провъзгласява за независима и суверенна държава.
Обстоятелствата, при които парламентът приема историческото решение за отделяне, са изключително трудни. Бунтът на част от местното сръбско население, започнал през август 1990 г., постепенно ескалира във война с подкрепата на Югославската народна армия (ЮНА). Преди това се случват инцидентът „Кървавият Великден“ в Плитвичките езера, сблъсъкът в Борово село и убийството на 12 хърватски полицаи.
Опитите за политическо разрешаване на кризата чрез срещи на президентите на югославските републики също се оказват неуспешни.
Европейската общност опитва да спре кризата чрез Бриюнската декларация от 8 юли 1991 г., според която Хърватия и Словения приемат тримесечен мораториум върху изпълнението на решенията, приети на 25 юни. След изтичането на мораториума, Хърватският парламент на 8 октомври 1991 г. – един ден след като самолети на ЮНА обстрелват правителствената сграда в Загреб – приема решение за прекъсване на „конституционните и правни връзки, въз основа на които Хърватия, заедно с другите републики и провинции, е формирала бившата СФРЮ“.
От 2001 до 2019 г. 25 юни се отбелязва като Ден на държавността и е официален празник и неработен ден. През първото десетилетие на съвременна Хърватия обаче празникът се чества на 30 май, в чест на конституирането на първия демократично избран многопартиен парламент през 1990 г. след десетилетия комунистическо управление и еднопартийна система.
Поправките в Закона за официалните празници, приети през 2019 г. и влезли в сила през 2020 г., възстановяват 30 май като Ден на държавността, докато 25 юни е определен за Ден на независимостта. Той престава да бъде официален празник и неработен ден и става възпоменателен и обикновен работен ден.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)