ХИНА: Хърватия е намалила почти наполовина емисиите на замърсители на въздуха от 1990 г. насам, сочи доклад на хърватското екоминистерство

Хърватия е намалила почти наполовина емисиите на ключови замърсители на въздуха от 1990 г. насам, показват данните от Доклада за емисиите от 2026 г., изготвен от хърватското Министерство на опазването на околната среда и зеления преход и цитиран от ХИНА. В същото време в документа се обръща внимание, че постигането на по-амбициозните цели към 2030 г. ще бъде сериозно предизвикателство в редица сектори.
Докладът за емисиите обхваща периода 1990–2024 г. и служи като основен инструмент за наблюдение на напредъка и планиране на допълнителни мерки, отбелязва ХИНА. Според екоминистерството дългосрочната низходяща тенденция е резултат от регулаторни политики, технологичен напредък и привеждане в съответствие с европейските стандарти.
Най-значителен напредък е отчетен при емисиите на серен диоксид, които през 2024 г. възлизат на 4,6 килотона – с 92 процента по-малко спрямо 2005 г. и с над 97 на сто по-малко спрямо 1990 г. Намалението се дължи основно на ограничаването на съдържанието на сяра в горивата и въвеждането на десулфуризация в енергетиката.
Емисиите на азотни оксиди са достигнали 43,2 килотона през 2024 г., което е спад от 43 процента спрямо 2005 г. Въпреки това автомобилният транспорт остава основен техен източник. Постигането на целта за 57% намаление до 2030 г. се преценява като трудно поради бавната електрификация на автопарка, увеличения брой превозни средства и високия дял на по-стари дизелови автомобили.
Емисиите на неметанови летливи органични съединения са спаднали до 44,9 килотона, което е с 51 на сто по-ниско спрямо 2005 г., благодарение на регулации в промишлеността и съхранението на горива. Допълнителни усилия ще са необходими за контрол върху по-малките дифузни източници, се отбелязва в доклада.
Амонячните емисии възлизат на 26 килотона, което е спад от 38 процента спрямо 2005 г., като над 90 на сто от тях идват от селското стопанство. Въпреки че страната изпълнява целите до 2029 г., изискването за 25% намаление след 2030 г. ще изисква значителни инвестиции и структурни промени в аграрния сектор, се посочва в доклада.
Емисиите на фини прахови частици (PM2.5) са 24,2 килотона – с 44% по-малко спрямо 2005 г., но темпът на спад се забавя. Основен източник остава битовото отопление с дървесна биомаса. Министерството предупреждава, че целта за 55% намаление е трудно постижима без ускорена подмяна на старите отоплителни уреди.
 Доклада за емисиите отчита и значително намаление на тежките метали и устойчивите органични замърсители, включително спад на емисиите на олово с 98%, на живак със 76% и на диоксини и фурани със 74%.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)