ХИНА: Хърватия се нуждае от значителни инвестиции, за да постигне целите на ЕС за климата, каза управителят на Хърватската национална банка

Хърватия се нуждае от значителни инвестиции, за да постигне целите на ЕС в областта на климата и се справя най-зле в прехода на транспортния сектор, каза днес управителят на Хърватската национална банка (HNB) Борис Вуйчич, както предаде агенция ХИНА.
Вуйчич направи това изказване на конференцията „Дни на хърватските финансови институции – устойчиво финансиране и икономическо развитие“, организирана от Хърватската стопанска камара (HGK) в партньорство с Хърватската агенция за надзор на финансовите услуги (HANFA) и проведена под егидата на финансовото министерство.
Изменението на климата е значително, с все по-чести екстремни климатични условия като проливни дъждове и суша, което причинява допълнителни разходи за икономиката, каза Вуйчич.
Затова е необходимо да се направи възможното, за да се предотврати по-нататъшното затопляне, като целите на ЕС са ясни - намаляване на емисиите на парникови газове с още 55% до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
За постигането на тези климатични цели ще са необходими значителни допълнителни инвестиции до към 2% от БВП годишно до 2030 г., което изисква сътрудничеството на всички заинтересовани страни, включително банки, международни финансови институции като ЕИБ, както и корпоративни и публични сектори, каза Вуйчич.
Около 75% от предприятията в Хърватия, които генерират повече от 50% от общите приходи, не се финансират със заеми от банки, каза той.
Общите инвестиции за въглеродна неутралност трябва да бъдат увеличени до 4,5% от БВП
Общите инвестиции за постигане на въглеродна неутралност в ЕС трябва да бъдат увеличени до 4,5% от БВП до 2030 г., като акцентът е върху инвестициите в производството на енергия, декарбонизацията на процесите в производствената промишленост, транспорта и сградния сектор, включително енергийно обновяване и алтернативни начини за отопление и охлаждане, каза Вуйчич.
Необходимите инвестиции за въглеродна неутралност в Хърватия може да са по-високи от прогнозите, тъй като макар Хърватия да е сред страните с най-висок дял на енергия, получена от възобновяеми източници в общото потребление, от 27,9%, целта е този дял да се повиши до 36,4% до 2030 г., каза Вуйчич.
Около 80% от необходимите инвестиции в климатичния преход в еврозоната се отнасят за транспорта и сградния фонд, като в транспортния сектор това се отнася най-вече за електрификация и изграждане на зарядни станции.
През 2023 г. 5,4% от общия брой новорегистрирани автомобили в Хърватия са били електрически коли, а средният дял за ЕС е 21,6%.
Що се отнася до енергийното обновяване на сгради, годишните инвестиции в Хърватия са около 0,7% от БВП, а желаният дял е 3%, каза Вуйчич.
Финансовият пазар трябва да бъде укрепен
Финансовият министър Марко Приморац цитира оценка на ЕК, според която трябва да бъдат осигурени инвестиции от още 700 милиарда евро за постигане на целите на ЕС по отношение на зеления преход и изменението на климата в периода до 2030 г., като добави, че банковият сектор не може да бъде единствената опора в този процес.
Говорейки за Хърватия, той подчерта необходимостта от продължаване на укрепването на финансовия пазар, с акцент върху малките инвеститори, като припомни приноса на правителството за развитието на капиталовия пазар под формата на емисии на съкровищни ​​бонове и облигации, които мобилизираха около 3,3 милиарда евро от спестяванията на гражданите.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)