Според методологията на Европейската система за отчет (European system of accounts, ESA), която се използва при отчитане пред Европейската комисия, консолидираният държавен дефицит на Хърватия е 2,6% от БВП, а съотношението дълг/БВП се очаква до края на годината да спадне до 58,9%.
Така за първи път в историята Хърватия ще изпълни изцяло критериите от Маастрихт и ще има общ държавен дефицит под 3% и съотношение дълг/БВП под 60%, каза Приморац.
Той добави, че това е признато от агенциите за кредитен рейтинг, които са присъдили на Хърватия исторически висок рейтинг А- и че сега гражданите също трябва да почувстват ползите от този рейтинг.
В момента Хърватия има съотношение дълг/БВП доста под средното за ЕС от 82,9% и от средното за еврозоната от 90%. Що се отнася до общия държавен дефицит, много държави членки на ЕС имат по-висок дефицит от Хърватия, като средното за ЕС е 3%. „Можем да се гордеем с това“, каза Приморац.
Относно фискалната политика той каза, че някои от търговските партньори на Хърватия очакват икономическо забавяне, като добави, че хърватското правителство е взело това предвид и е оставило място за бърза реакция в случай на криза.
„Хърватия има силна фискална позиция и е готова да отговори силно, ако е необходимо, и в бъдеще", каза Приморац.
Според предложението за ревизия на бюджета приходите се увеличават с 1,8 милиарда евро в сравнение с първоначалния бюджет, а разходите - с 976 милиона евро.
Ревизията на бюджета се основава на ревизираната прогноза за растеж на БВП за тази година от 3,6%, инфлация от 3,0%, темп на растеж на заетостта от 3,0% и прогнозирано увеличение на брутните заплати от 14,7%.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)