Дискусията се съсредоточи върху трите основни вида инвестиции – финансови пазари, злато и благородни метали и недвижими имоти, като бяха обсъдени ползите, рисковете и текущите тенденции.
Владимир Поточки, директор „Инвестиционно злато“ в „Ауро Домус Груп“ (Auro Domus Group), каза, че златото остава надежден начин за съхранение на стойност, особено по време на инфлация и геополитическа несигурност.
„Златото е котва и трайна основа за стабилност на портфолиото“, каза той, отбелязвайки, че инвестирането в злато трябва да се насърчава в Хърватия, както е в западните страни и САЩ.
Той отбеляза, че 90% от хърватските граждани все още да инвестират в недвижими имоти, а финансовите активи съставляват само 3% от портфейлите на домакинствата в сравнение с 27% в ЕС.
Търговията с благородни метали в Хърватия се е увеличила рязко през последните години от 350 милиона евро през 2024 г. до 800-900 милиона евро през 2025 г., като цената на златото се е повишила от 30-35 евро за грам преди пет години до 140 евро днес.
Марко Богдан, член на борда на „ИнтерКепитъл“ (InterCapital), подчерта, че финансовите пазари са най-големият генератор на богатство в исторически план и са все по-достъпни за всички, като инвестициите започват от едва 10 евро. По-младите инвеститори предпочитат криптовалутите заради високата възвръщаемост, докато по-възрастните инвеститори предпочитат акции, каза той.
Дубравко Ранилович, президент на Асоциацията на търговците с недвижими имоти в Хърватската търговска камара, отбеляза, че инвестициите в недвижими имоти намаляват, особено сред чуждестранните купувачи, въпреки че се очаква пазарът да се стабилизира и цените да се коригират.
Горан Шараваня, главен икономист на Камарата, добави, че Хърватия разполага с нарастващо богатство и налични средства за инвестиции, като ключовият въпрос е единствено дали хората избират да инвестират.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)