Хърватия отбелязва на 15 август Велика Госпа, празника Успение Богородично, като официален празник. В цялата страна католиците правят поклонения до свети места, свързани със Дева Мария, като това е традиция, датираща от най-ранните години на хърватската история, съобщава хърватската агенция ХИНА.
Празникът е в чест на католическото вярване, че в края на земния си живот Мария е била въздигната тялом и духом в небесна слава заедно с възкръсналия си син, Исус Христос. Папа Пий XII официално провъзгласи тази догма през 1950 г., въпреки че честването е с многовековна история.
Поклонниците посещават някои от най-известните свети места в Хърватия, сред които светилището на Дева Мария Бистришка, светилището Тръсат в Риека, светилището Син и светилището Алмаш. Църкви и манастири изтъкват трайното значение на Пресвета Богородица в хърватския духовен живот чрез молитви и химни.
В исторически план хърватите почитат Дева Мария като „Кралицата на хърватите“ и се обръщат към нея като fidelissima advocata Croatiae - най-верната защитница на Хърватия. Нейното присъствие в хърватското изкуство датира от XI век, като най-старото изображение „Пралик Госпе Великог Завета“ е открито в църквата „Света Мария“ в Книн. Днес над 1100 религиозни обекта в цяла Хърватия са посветени на нея, включително осем катедрали и множество съ-катедрали.
За мнозина Успението на Пресвета Богородица е едновременно дълбоко религиозен празник и утвърждаване на културната идентичност, тъй като вярващите се събират за молитва, шествие и песнопение в чест на майката на Христос.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)