ХИНА: Хърватският президент Миланович покани папа Лъв XIV да посети Загреб и очаква визитата да се осъществи

Хърватският президент Зоран Миланович покани папа Лъв XIV, който днес го прие на частна аудиенция, да посети Хърватия, и заяви, че очаква посещението да се осъществи, след като папа Франциск не посети страната по време на понтификата си, предаде ХИНА.
„Да, разбира се, той беше официално поканен да дойде в Хърватия“, каза Миланович пред репортери след аудиенцията и след срещите си с дипломати на Ватикана.
Предшественикът на папа Лъв XIV – папа Франциск, с когото Миланович се срещна през 2021 г., също получи покана, но не посети Хърватия.
На въпроса откъде знае, че този папа ще посети Хървйтия, Миланович отговори, че мнението му се основава на собствената му преценка.
Той определи срещата с папа Лъв XIV като „приятен разговор“ и каза, че „изобщо не е ставало дума за политика. Обикновено подобни теми се повдигат от другата страна, но този път това не се случи“.
„Струва ми се, че това е папа, който няма да се занимава с политика по начина, по който някои от неговите предшественици го правеха от време на време в определени ситуации, което не смятам за погрешно, но мисля, че е различен. Не мисля, че ще позволи да бъде въвлечен в подобни въпроси или да въвлича други. Това е и моята преценка“, каза хърватският президент пред репортери.
Що се отнася до срещата му с държавния секретар Пиетро Паролин, Миланович каза, че не може да сподели подробности. Той добави, че наболелите въпроси за Украйна и Газа не са били обсъждани, но че разговорите са засегнали положението на хърватите в Босна и Херцеговина, а „канонизирането на кардинал Степинац изобщо не е било споменато“.
На въпроса дали смята, че папа Лъв ще обяви Степинац за светец, Миланович отговори, че това е „вътрешен въпрос на Църквата“.
Относно Босна и Херцеговина (БиХ), той повтори, че „все още имаме ситуация, в която един народ с мнозинство избира представителя на друг народ и това се случи четири пъти досега. Това са четири сериозни нарушения на правилата и освен ако не бъде предотвратено, ще продължи. Противоречи на закона, не може да бъде така, но продължава“.
Миланович каза още, че по въпроса за БиХ може да е необходимо сътрудничество с администрацията на САЩ, но попита: „Какво общо има Босна и Херцеговина със Съединените щати?“
„Това е Европа и древна хърватска родина, макар и не изключително хърватска. Това е въпрос, с който Европа трябва да се справи“, подчерта Миланович.
Преди два дни Съединените щати отмениха санкциите срещу бившия президент на Република Сръбска (полуавтономна част от Босна и Херцеговина – бел. ред.) Милорад Додик, срещу група негови сътрудници и членове на най-тесния семеен кръг.
Очакваше се Съветът за сигурност на ООН да обсъди ситуацията в Босна и Херцеговина на сесията си в Ню Йорк днес, а медиите съобщиха, че върховният представител Кристиан Шмит може да напусне поста си.
Министърът на външните работи на БиХ Елмедин Конакович каза вчера, че се обмисля закриването на Службата на върховния представител, която действа в страната от 1996 г. Конакович определи подобен ход като „катастрофално решение“.
На въпроса дали е обсъждано Косово, Миланович повтори, че Ватикана не е признал Косово, заявявайки, че Светият престол „е много консервативен по подобни въпроси“, точно както пет страни членки на ЕС не са го признали, „всяка по свои собствени причини“.
„Това показва, че държавите действат в свой собствен интерес, което не е непременно лошо нещо, стига да не са злонамерени или нахлуващи“, каза Миланович, добавяйки, че където може, се застъпва за признаването на Косово. „Не го правя, за да навредя на Сърбия или сърбите, това е просто въпрос на реалност.“
Миланович, който се срещна и с папа Бенедикт XVI, когато беше министър-председател, каза, че е получил „символичен, красив подарък“ от папа Лъв XIV, а той е подарил на папата Мисал (литургична книга) според Закона на Римския двор от 1483 г., първата печатна хърватска книга.
Инкунабулумът, отпечатан само 28 години след Библията на Гутенберг, е първата европейска книга, отпечатана не на латиница, а на хърватски език и глаголица.
Робърт Франсис Превост беше избран за глава на Римокатолическата църква през май, като стана първият папа от Съединените щати.
След срещата си с папа Лъв XIV Миланович посети и Папския хърватски колеж „Свети Йероним“, най-старата хърватска институция извън Хърватия, непрекъснато действаща повече от 500 години.
Освен че обслужва хърватски свещеници, обучаващи се в католически университети в Рим, институцията е посветена на запазването на хърватската идентичност и култура. Колежът, ръководен от ректор Марко Джурин от 2020 г., се намира редом до хърватската църква „Свети Йероним“.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)