Насочвайки поглед към бъдещето, Пленкович заяви, че мирът не се печели веднъж завинаги, а трябва да се пази всеки ден.
„В свят, който отново е в пламъци – от Украйна до Близкия изток – става ясно, че сигурността изисква бдителност, решителност и постоянни инвестиции. Поучени от опита на Отечествената война и особено от операция „Буря“, ние знаем, че няма свобода без сила и няма мир без способността да го защитим“, каза Пленкович.
Той спомена и военния парад от миналата седмица в Загреб, заявявайки, че той е показал, че хърватските въоръжени сили днес са мощна, добре оборудвана и високо обучена регионална сила.
„Пети август не е просто годишнина, това е ден на хърватската съвест, обет към родината, че винаги ще я защитаваме, обет към нашите защитници, че никога няма да ги забравим, и обет към нашите деца, че им оставяме страна, която знае стойността си и цената, на която е спечелена. Това е ден на нашата гордост, единство и сила“, каза хърватският премиер в речта си по време на възпоменанието на стадион „Динара“.
Пленкович отбеляза, че са минали 30 години от операция „Буря“, но спомените за онези дни на гордост и слава са все още живи, 30 години откакто Хърватия беше освободена и осигури бъдещето си.
„Всяка година се събираме тук в Книн с едни и същи емоции: гордост от победата ни, благодарност към нашите защитници и почит към падналите. Но днес, на годишнината от най-голямата победа на Хърватия, не сме тук само за да си спомним. Тук сме, за да потвърдим какво означава за нас операция „Буря“, какво изисква от нас и на какво ни учи“, заяви хърватският премиер.
„Преди три десетилетия обединената сила на хърватския народ освободи окупираните градове и села, победи агресора и възстанови живота и достойнството на разселените лица и бежанците. Преди всичко, тя донесе мир... Днес тази хърватска сила вече не защитава родината с оръжие, а с отговорност, знания и решителност, пазейки нашите основни ценности“, добави той.
Операция „Буря“ – най-голямата сухопътна битка в Европа към онзи момент след Втората световна война
Пленкович заяви, че операция „Буря“ е била най-голямата сухопътна битка в Европа към онзи момент след Втората световна война, битка, която разби проекта за Велика Сърбия, победи агресора, промени военния и геополитическия ред на Югоизточна Европа, определи съдбата на Хърватия и позволи края на войната в Босна и Херцеговина.
„Операция „Буря“ не само освободи Хърватия, но и предотврати друга трагедия в Босна и Херцеговина“, каза той.
Пленкович заяви също, че операция „Буря“ е проправила пътя за завръщането на разселените хървати по домовете им и за мирната реинтеграция на хърватския Дунавски регион и град Вуковар, както и за установяването на хърватска власт над цялата национална територия.
„След войната Хърватия също така даде възможност за завръщането на хърватските сърби, които желаеха да се върнат“, добави Пленкович, подчертавайки, че по този начин страната е демонстрирала политическа зрялост, морална отговорност и човешко състрадание.
Операция „Буря“, продължи Пленкович, утвърди хърватската сила, „сила, която не поробва, а освобождава, сила, която не заплашва, а защитава; сила, която не разрушава, а създава“.
„Тази сила не избледня с операция „Буря“, тя все още живее днес във всеки хърватски войник, предан към родината, и във всеки хърватин, където и да живее, в Хърватия или по света. Тя намира израз във всеки хърватски успех, във всяка победа и във всяко трудно решение, чрез което заедно изграждаме сигурна, свободна и достойна държава“, заяви хърватският премиер.
Пленкович отдаде почит на всички, дали живота си за свободата на Хърватия, като подчерта, че тяхната жертва не е просто число, а обет за благодарност, защото благодарение на тях Хърватия стана самостоятелна, суверенна и свободна.
Той също така отдаде почит на силата на хърватските жени, които бяха до своите войници, на децата, чието детство беше откраднато от войната, и на представителите на други националности, които участваха в борбата за Хърватия. Той обърна специално внимание на спомена за 1744-те изчезнали лица, заявявайки: „Очакваме Белград най-накрая да демонстрира истинска готовност за сътрудничество, защото без пълната истина за изчезналите не може да има искрени отношения, нито европейско бъдеще.“
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)