Хърватия подкрепя разширяването на Европейския съюз, но неговият капацитет за приемане ще бъде от решаващо значение за темпото на разширяване, каза днес хърватският премиер Андрей Пленкович по време на панел на Световния икономически форум в Давос.
Той призова за реализъм, отбелязвайки, че съюз с още осем или девет члена „ще бъде напълно различна организация", предаде хърватската агенция ХИНА.
„Отдавна забравеният четвърти критерий от Копенхаген от 1993 г. отново изплува: капацитетът за приемане на ЕС. Какви са бюджетните разходи за разширяването? Как новите членове ще повлияят на баланса между допринасящите и бенефициентите страни? Какви ще бъдат ефектите върху публичните политики, сближаването и селско стопанство?", каза Пленкович по време на панела, озаглавен „Разширете, за да просперирате: Ще расте ли Европа?“
Критериите от Копенхаген са изискванията, поставени от ЕС към страните кандидатки за членство. Те включват политически, икономически и правни стандарти, както и привеждане в съответствие с целите на ЕС.
Въпреки това Пленкович подчерта, че този сложен процес е силно положителен по отношение на политическата воля на лидерите. Той изтъкна, че отдавна не е виждал „толкова положителна позиция към разширяването".
„Доволен съм, че политиката на разширяване на ЕС отново е приоритет за всички страни членки. Хърватия се застъпва за това от години. Като се имат предвид глобалните предизвикателства, по-важно от всякога е да имаме сигурна и конкурентоспособна Европа“, написа Пленкович в социалната платформа „Екс“ след панелната дискусия.
Освен последиците за бюджета, хърватският премиер отбеляза по време на панела, че има още един неотложен проблем за решаване: „процесът на вземане на решения в рамките на ЕС и неговата институционална архитектура“.
„Днешният съюз от 27 членове, в сравнение с потенциални 36 членове, вече би бил различна организация. Беше странно за тези, които бяха част от него, когато имаше само шест члена..., но с 36, това ще е напълно различна организация. На тези два елемента ще се основава динамиката на разширяването“, каза Пленкович.
Европейският комисар по разширяването Марта Кос заяви, че предвид капацитета на ЕС за приемане, миналата година Европейската комисия е започнала преглед на различни области в подготовка за разширяването. Тези области включват ценности, финанси, обществени политики и управление.
„Трябва да сме подготвени; в противен случай Европейският съюз няма да бъде силен... Когато обсъждаме разширяването, трябва да се съсредоточим върху три пътя: преговори със страните кандидатки, подготовка на Съюза за нови членове и работа със страните членки за справяне с техните опасения“, обясни Кос.
Заместник-министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибиха, чиято страна получи статут на кандидат след нахлуването на Русия през 2022 г., подчерта колко е важно страните кандидатки да бъдат третирани като членове на ЕС възможно най-рано.
„Например би било отлично, ако тези амбициозни цели за разширяване бяха отразени в бюджета за 2028–2034 г. Без това изпълнението им ще бъде много проблематично“, отбеляза Сибиха.
Милойко Спаич, министър-председателят на Черна гора, страна кандидат от 2010 г., каза, че ЕС „трябва да се отвори малко повече“ и да разгледа по-широката картина и ефектите от разширяването.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)