ХИНА: Въвеждането на задължителна военна служба в Хърватия от 1 януари 2025 г. не е сигурно


Задължителната двумесечна военна служба в Хърватия се планира да започне от началото на 2025 г., но въпреки уверенията на министерството на отбраната и на въоръжените сили, че са готови да започнат обучения на 1 януари, остава неясно дали това ще се случи заради нуждата от политическо споразумение на най-високо равнище, отбелязва агенция ХИНА.
Министърът на отбраната Иван Анушич заяви няколко пъти през седмицата, че ръководеното от него министерство и въоръжените сили са напълно готови да въведат основно военно обучение от 1 януари 2025 г.
Инструкторите са готови, а за настаняване на наборниците са предвидени три места. Информирахме министър-председателя и президента. Чакаме политическо решение и консенсус. Готови сме да започнем, когато бъде взето политическото решение – от 1 януари, от 1 юни или от 31 август. Само ни кажете кога и ще започнем, каза Анушич, цитиран от ХИНА.
За да бъде въведена наборна военна служба от 1 януари, са необходими изменения в Закона за отбраната. Понастоящем законът предвижда, че военната служба е с продължителност шест месеца, а не предложените два месеца. Освен това законът гласи, че „задължителна военна служба или гражданска служба се изисква по закон само в случаи на непосредствена заплаха или във военно време“, пояснява агенция ХИНА.
Задължителната военна служба в Хърватия беше отменена през 2008 г. и оттогава тя е доброволна. Променящата се ситуация в областта на сигурността в Европа и света обаче накара правителството да преразгледа възможността за повторно въвеждане на някаква форма на военна служба, посочва агенцията.
„Този въпрос не е възникнал поради нечия прищявка. Ние наблюдаваме какво се случва около нас и какво правят други отговорни правителства. Трябва да бъдем отговорни, а не самодоволни и да се преструваме, че всичко около нас е наред, когато има много кризисни огнища“, заяви министър-председателят Андрей Пленкович.
Той спомена руската агресия в Украйна, нападението на „Хамас“ срещу Израел, напрежението в Косово, заплахите от незаконната миграция и поредицата от терористични нападения в Европа през последните 15 години.
В края на август президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Зоран Миланович отново заяви, че въвеждането на задължителна военна служба трябва да бъде решение на правителството, а не нечия политическа програма.

Истанбул

Турската опозиция е отменила планирано за днес шествие заради земетресенията в Истанбул

Опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) в Турция е отменила заради земетресенията в Истанбул планирано за днес шествие в столицата, предаде турската...

Букурещ

Джорджe Симион има поне 50 процента шанс да стане президент на Румъния, смята директорът на социологическата агенция ИНСКОП

Лидерът на крайнодясната партия Алианс за обединение на румънците (АУР) Джордже Симион има поне 50 процента шанс да стане президент...

Атина

Гърция трябва да бъде "бдителна" след земетресението в Турция, заяви експерт

Костас Папазахос, сеизмолог от Солунския университет "Аристотел", заяви по повод днешното земетресение в Турция, което разтърси северната част на Мраморно...

Прищина

Косовският президент благодари за историческата подкрепа, която Финландия е оказала на Косово по време на посещение в Хелзинки

Косовският президент Вьоса Османи изрази дълбока признателност за историческата и продължаваща подкрепа, която Финландия е оказала на Косово, предаде Косовското...

Букурещ

Марчел Чолаку отново увери, че "Румъния няма да изпрати нито един войник на фронта в Украйна"

Румънският премиер Марчел Чолаку заяви днес на церемония по повод Деня на румънските сухопътни войски, че Румъния няма да изпрати...

Истанбул

Над 150 души са пострадали, опитвайки се да се спасят от земетресението в Истанбул

Над 150 души са пострадали, опитвайки се да се спасят от земетресението в района на Истанбул днес, съобщи валийството на...