Въпреки многото инвестиции ситуацията и тенденциите не са добри, тъй като през последните десет години броят на свинете е намалял с 15%, а на говедата – с 4,5%, каза вицепрезидентът на Хърватската търговска камара Драган Ковачевич, добавяйки, че производството на месо, яйца и мед се е свило с 20%, а на мляко - с 30%.
Хърватия не произвежда необходимото й количество месо и внася огромни количества мляко, яйца и мед, които представляват голяма част от външнотърговския дефицит, каза Ковачевич. „Трябва да променим политиката на субсидиите, които са разпръснати, и да се съсредоточим повече върху производителността и инвестициите в съответствие с актуалните тенденции".
От 2013 г. насам в животновъдството са инвестирани 1,3 милиарда евро от фондовете на ЕС и от държавния бюджет, каза Здравко Тушек, държавен секретар в Министерството на земеделието. Стратегията за развитие на селското стопанство определя животновъдството като стратегически отрасъл, затова са заделени 3,8 милиарда евро, за да стане секторът по-продуктивен и конкурентоспособен, добави той.
Промените през последните 15 години в селското стопанство в Хърватия и в цяла Европа се случват поради известно преструктуриране, което прави по-малките производители по-малко конкурентоспособни и по-неспособни да се справят с предизвикателствата на глобализацията, каза Тушек, добавяйки, че малките производители трябва да бъдат подкрепени.
Той каза на свиневъдите, засегнати от африканска чума по свинете, че правителството ще ги подкрепи със схеми за помощ на стойност над 30 милиона евро.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)