Хоризонтът за членство в ЕС донякъде обезкуражава Черна гора, заяви президентът Яков Милатович


Новата дата – 2030 г. – за разширяването на Европейския съюз е донякъде обезкуражаваща, особено за най-напредналите страни в процеса, каквато е Черна гора, заяви пред медиите президентът Яков Милатович след срещата си с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел.
Визитите на Милатович в европейските столици целят да засилят комуникацията със страните членки и да предадат посланието, че Черна гора е най-напредналата страна кандидат. „Че сме държава, която има напълно хармонизирана с ЕС външна политика и политика на сигурност, че сме най-напреднали в икономически аспект, че нямаме отворени въпроси със съседните държави, че сме преминали през прехода на властта и сме поставили началото на демократичното развитие на Черна гора", акцентира президентът. Присъединяването на Черна гора към ЕС ще е добър сигнал за всички други страни от Западните Балкани и Източна Европа, че процесът на разширяване още е жив, добави Милатович. По думите му Люксембург – като малка страна, подобна на Черна гора в много отношения, може да бъде силен глас в подкрепа  на страната по пътя към ЕС.
Премиерът на Люксембург на свой ред е отбелязал, че няма преки пътища към членството и че е в правомощията на Европейската комисия да прецени дали ангажиментите, свързани с бъдещото присъединяване, са изпълнени или не. 
„През първата половина на тази година Черна гора продължи да постига добри резултати в областта на хармонизирането и прилагането на достиженията на законодателството на ЕС“, се казва в Доклада за цялостната дейност за присъединяване на страната към ЕС, който правителството прие на свое заседание в четвъртък. Сформирането на структурата за преговори с ЕС продължава, като бе приет единен процедурен правилник с цел унифициран подход в дейността на преговорните работни групи.  
Преговарящите с ЕС в Черна гора се надяваха – заради политическите кризи, че докладът на ЕК може да бъде отложен, но оценката на Комисията излезе в обичайния срок. 
Високото политическо напрежение и поляризацията доведоха до спиране на процеса по присъединяване на Черна гора към ЕС, отбелязва докладът на ЕК. Документът отчита, че присъединяването се радва на широка обществена подкрепа в Черна гора. Но невъзможността да бъде постигнато съгласие по въпроси от национален интерес и липсата на диалог между партиите са причина за забавянето на реформите, свързани с пътя към ЕС. Докладът препоръчва спешни действия за политическа стабилност и съществен напредък в основните реформи, свързани с ЕС, особено по отношение на правосъдието и изборите, борбата с организирана престъпност и корупцията. Докладът осъжда някои стремежи на властите в Черна гора да поставят под въпрос членството на държавата в НАТО и изразява дълбоко безпокойство от злонамерената чуждестранна намеса, опитите за дестабилизация, дезинформацията и хибридните заплахи, особено идващите от Русия, Китай и Сърбия.

Истанбул

Турските власти конфискуваха 4,3 т контролирани субстанции на гръцката граница

Турските митнически власти са открили и конфискували 4,3 т прегабалин, контролирана лекарствена субстанция, в камион на влизане в страната от...

Букурещ

Замърсяване на две реки в Северозападна Румъния с отпадъчни води

Румънско ВиК дружество, което би трябвало да пречиства отпадъчните води от няколко общини и градове в северната част на окръг...

Тирана

Европейският парламент поиска от Албания да наложи мораториум върху разрешителни за строителство в защитени зони

Европейският парламент (ЕП) прие резолюция за Албания, в която поиска от страната незабавно да наложи мораториум върху нови разрешителни за...

Букурещ

Министерството на отбраната на Румъния обяви план за набиране на кадри; търсят се над 6700 войници

Министерството на националната отбрана на Румъния обяви план за набиране на кадри за 2026 г. Армията търси над 6700 румънци,...

Атина

Голяма мрежа за незаконно разпространение на платени телевизионни канали беше разкрита в Гърция

Гръцката полиция разкри незаконна мрежа за незаконно разпространение на платени телевизионни канали, която е имала около 86 хиляди абонати в...

Белград

Микродържавните експерименти в Югоизточна Европа: между Дунав, интернет и политическа символика

В региона на Дунав между Сърбия и Хърватия, както и в по-широкия граничен пояс на Югоизточна Европа, отново се наблюдава...