Хърватия и Кипър осъждат атаките срещу малцинствата в Сирия

Хърватия и Кипър осъждат атаките срещу цивилни, включително малцинства и християни в Сирия, заявиха външните министри на двете страни след срещата си в Загреб днес, предаде ХИНА.
„Изразихме загриженост и осъждане на престъпленията, извършени срещу християни и малцинства като цяло. Очакваме отговорност, усилия и отговор от новия режим“, каза хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман на пресконференция след среща с кипърския си колега Константинос Комбос.
Сирийският лидер и преходен президент Ахмед аш Шараа призова за мир в неделя, след като повече от 1000 души, предимно цивилни, бяха убити в крайбрежните райони през последните няколко дни при най-тежките сблъсъци в страната след падането от власт на Башар Асад, според Сирийската обсерватория за правата на човека, цитирана от ХИНА. Сблъсъците продължиха през нощта в няколко града, където въоръжени групи стреляха по силите за сигурност и устройваха засади с автомобили по пътищата, водещи до големите крайбрежни градове, каза източник от сирийските служби за сигурност пред Ройтерс.
Сред жертвите са 745 цивилни, 125 членове на сирийските сили за сигурност и 148 бойци, лоялни на Асад, според Сирийската обсерватория за правата на човека.
Гърлич Радман приветства ангажимента на Кипър „като мост между Европа и Близкия изток за запазване на стабилността в средиземноморския регион.“ Комбос каза, че този въпрос е от голямо значение за Кипър, тъй като Сирия е само на 64 морски мили от Кипър.
„От съществено значение е всички актове на бруталност срещу цивилни да спрат незабавно. Трети страни не трябва да превръщат Сирия в екстремистка страна или да я потапят отново в мрак. Жестокостите трябва да спрат и извършителите да бъдат наказани“, каза Комбос, призовавайки за приобщаващи политически процеси.
Помолен да коментира изявленията на американския президент Доналд Тръмп относно изселването на палестинци от Газа, Комбос каза, че страната му е против това, добавяйки, че това е против международното право.
„Нашата позиция е ясна и е такава от десетилетия. Ние признахме Палестина през 1988 г.“, подчерта Комбос.
Той каза още, че е необходимо да се гарантира сигурността на Израел, докато Гърлич Радман подчерта важността на „поддържането на договореното прекратяване на огъня, за да се предотврати нова ескалация на кризата“.
Запитан за „кипърския въпрос“, Гърлич Радман повтори, че Хърватия подкрепя мирно решение „в съответствие със съответните резолюции на ООН, международното право и достиженията на правото на ЕС, като се застъпва за обединението на острова като федерация с две общности и две зони с единен суверенитет“.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш ще бъде домакин на неофициална среща следващата седмица в Женева с двамата кипърски лидери и държавите гаранти за независимостта, сигурността и териториалната цялост на острова – Гърция, Турция и Обединеното кралство.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия нахлува на острова в отговор на преврат, който сваля президента Макариос. Превратът е организиран от гръцката военна хунта, целяща да обедини Гърция и Кипър. По време на инвазията 165 000 кипърски гърци избягаха, докато 40 000 кипърски турци вече бяха прокудени в конфликтите от 60-те години на миналия век и чрез размяна на население през 1975 г.