Хърватската евродепутатка Биляна Борзан инициира изслушване в ЕП относно рекордно високите цени на храните в Източна Европа

Хърватската евродепутатка Биляна Борзан инициира изслушване в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в Европейския парламент (ЕП) относно високите цени в Европейския съюз, като постави акцент конкретно върху рекордно високите цени на храните в Източна Европа. Това предаде ХИНА, като се позова на пресслужбата на Борзан.
"Според последния Евробарометър, повечето граждани на ЕС смятат инфлацията и бедността за най-големите проблеми. Това е особено изразено в източноевропейските страни, където покачването на цените на храните е най-високо. На сегашната цена за 10 яйца в Полша можеше да се купят 18 (яйца) преди четири години. А в Словакия – дори 24. Цената на хляба се е покачила със 170 процента в Унгария, със 122 процента в България и с 65 процента в Хърватия в последните четири години. В Балтийските страни цените на месото са се вдигнали с до 50 процента. Междувременно в западните страни увеличението на цените е предимно под 20 процента", заяви Борзан.
На изслушването присъстваха, наред с други лица, и представители на Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Експерти от ЕЦБ и ЕК заявиха, че въпреки спада на инфлацията, цените на храните остават високи. Според проучване, проведено от Борзан, общо 56,4 процента от хърватските граждани купуват по-малко храна заради инфлацията, като много от тях се обръщат към продукти с по-ниско качество.
"Трябва ясно да идентифицираме и санкционираме онези, които "дерат кожите" на хората от алчност. По време на изслушването много хора обвиниха големи мултинационални хранителни корпорации, от които само 11 контролират по-голямата част от пазара. Те включват компании като "Нестле" (Nestlé), "Юниливър" (Unilever), ""Проктър енд Гембъл" (P&G), "ПепсиКо" (PepsiCo) или "Марс" (Mars), които притежават стотици добре познати марки, без дори да сме наясно с това. Те не само определят цените, но и количеството и качеството на продуктите, които са налични в определени страни, като нарочно подхранват увеличенията на цените. Например бутилка "Кока-кола" струва 1,89 евро в Германия, докато в Люксембург, заради териториални ограничения, същата бутилка струва 2,89 евро. В Източна Европа, въпреки значително по-ниския стандарт на живот, цените са същите или дори по-високи от тези на Запад", каза още Борзан.
Нов европейски закон, насочен към намаляване на териториалните ограничения в пазара, се очаква следващата година. Според оценки тези ограничения струват на потребителите в ЕС 19 милиарда евро годишно.
Чрез тези териториални ограничения мултинационалните компании принуждават дистрибуторите да черпят продукти само от определени региони и от производители, които те самите изберат, като по този начин лишават доставчиците от възможността да избират или да се снабдяват със стоки на по-добри цени. Накрая, в резултат на това, най-голямата цена се заплаща от потребителите, отбелязва ХИНА.