Хърватският парламент прие днес спорен закон, който предвижда наказания за лицата, които разкриват информация от съдебни разследвания пред пресата, съобщи ДПА.
Законопроектът, насочен към лицата, подаващи сигнали за нередности, се обсъжда в Хърватия от месеци и беше критикуван от Съвета на Европа, най-голямата европейска организация, която следи за спазването на човешките права. След протести на журналистически асоциации и поддръжници на опозицията, пасаж в първоначалния проектозакон, който би позволил журналистите да бъдат преследвани за публикуване на информация, получена от лица, подаващи сигнали, беше премахнат. Критиците обаче казват, че работата на журналистите все още може да бъде възпрепятствана от заплахата, че хората подали сигнала могат да бъдат наказани.
Новото законодателство е известно като "Lex AP" според началните букви на името на премиера Андрей Пленкович. Опозицията обвинява Пленкович, че иска да насърчи прикриването на корупционни сделки на неговите съпартийци. Освен това напоследък той беше изправен пред нарастваща критика за отношенията между неговото правителство и съдебната система. В началото на февруари парламентът избра противоречивия правист Иван Турудич за главен прокурор по инициатива на Пленикович. Турудич, дотогава съдия във Върховния наказателен съд, е обвинен, че е поддържал приятелски контакти с няколко души, заподозрени в корупция. В знак на протест всички хърватски конституционни съдии не присъстваха на церемонията по полагането на клетва от Турудич в парламента в сряда.
Пленкович също даде ясно да се разбере на няколко пъти, че не иска да си сътрудничи без ограничения с Европейската прокуратура (EPPO). Европейската прокуратура работи от юни 2021 г. и е натоварена с трансгранични разследвания на случаи на корупция, включващи средства от ЕС. Официално 23 държави членки на ЕС работят с EPPO, включително и Хърватия.