Хърватският премиер Андрей Пленкович: Босна е най-важният ни съсед, подкрепата ни за ЕС остава твърда

Хърватският премиер Андрей Пленкович каза днес в Сараево, че приоритетите на Хърватия в отношенията с Босна и Херцеговина остават непроменени – запазване на нейната стабилност, подкрепа по пътя ѝ към членство в ЕС и защита на правата на етническите хървати в страната, предаде ХИНА.
Пленкович е на двудневно работно посещение в Босна и Херцеговина, първото по рода си в третия му мандат като министър-председател.
Днес той се срещна с премиера на Босна Боряна Крищо, след което разговаря в по-широк формат с участието на министъра по морските въпроси, транспорта и инфраструктурата на Хърватия Олег Буткович, министъра на външните и европейските работи на Хърватия Гордан Грлич Радман и хърватския министър на културата и медиите Нина Обулен Коржинек.
Пленкович каза пред репортери, че приятелските отношения между двете страни са безспорни. „Босна и Херцеговина е най-важният съсед на Хърватия и беше съвсем логично да изпратим това послание, като посетим Сараево“, подчерта той.
„Искаме да предоставим постоянна и твърда подкрепа на Босна и Херцеговина по пътя ѝ към Европейския съюз“, посочи Пленкович.
Той каза, че очаква да започне нова фаза, белязана от по-решително прилагане на реформите в страната.
Беше подписано и споразумение за европейско партньорство между двете съседски страни, като по част от него ще работи комисия, включваща хърватски експерти, които да помогнат на Босна в преговорния процес.
Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидат за членство в ЕС през 2022, а в края на 2023 г. получи условна „зелена светлина“ за започване на преговори, когато бъде постигнато необходимото равнище на съответствие с критериите за членство.
Предвидено е още едно съвместно заседание на правителствата на двете страни с цел засилване на сътрудничеството, каза Пленкович, припомняйки, че двустранната търговия расте стабилно, което прави Хърватия най-важният външнотърговски партньор на Босна и Херцеговина.
Пленкович подчерта необходимостта от приемане на закони за реформи, включително закон за изборите.
„Това е от решаващо значение за доброто функциониране на всички институции на Босна и Херцеговина. Ние вярваме, че и трите съставни народа трябва да бъдат равни“, каза Пленкович, подчертавайки, че настоящият модел на избор на членовете на мултиетническо президенство на Босна и Херцеговина създава лоша атмосфера и вреди на взаимните отношения в страната.
Според Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на междуетническата война в Босна през 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация (Федерация Босна и Херцеговина), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително тричленна мултиетническа президентска институция, съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Пленкович приветства усилията, положени от Босна в изграждането на инфраструктура, включително изграждането на „Коридор V-c“, който свързва страната с Европейския съюз, като добави, че това е в интерес и на Хърватия и че Хърватия ще завърши участъка от магистралата, минаващ през нейната територия до пролетта на 2025 г.
Хърватският премиер повтори предложението Босна и Херцеговина да получава природен газ през Хърватия по новия газопровод, минаващ от южния хърватски град Загвозд до Посушие, южна Босна и Херцеговина, за което Босна трябва да постигне вътрешно споразумение.