Хърватският премиер Пленкович смята за разумно искането на правителството на Северна Македония за гаранции от ЕС

Позицията на правителството на Северна Македония да иска гаранции от ЕС, че ако българите бъдат включени в конституцията на страната България няма да поставя нови искания, е разумна, смята премиерът на Хърватия Андрей Пленкович.
В интервю за МРТ 1 Пленкович аргументира позицията си с това, че Северна Македония „е имала ситуации, в които се е смятало, че всичко е решено, когато са изпълнени определени критерии, а после изведнъж са се създавали нови и нови предизвикателства и нови предпоставки за започване на преговори” с ЕС.
„Така че разбирам, че настоящото правителство (на Северна Македония) по някакъв начин е наследило споразумението (компромисът) от 2022 г., когато Франция председателстваше Съвета на ЕС, решение, в което Франция се е опитала да бъде конструктивна, но това решение е обективно изискващо от всички политически фактори в Северна Македония. Не съм изненадан от тази позиция, мисля, че е правилна, че ако нещо се договори, то след една година не трябва да има нови пречки и тогава да се върнем към големи законови промени или промени в конституцията, което е изключително политически чувствително и в крайна сметка непопулярно”, казва Пленкович.
Премиерът на Хърватия припомня, че по време на първата среща на върха между страните от ЕС и страните от Югоизточна Европа, проведена в Загреб през 2000 г., Северна Македония е била „донякъде пред Хърватия”, че Хърватия вече 13 години е в ЕС, а Северна Македония не успява да започне преговори „заради отношенията с Гърция, а напоследък и заради отношенията с България”. 
„Вярваме, че подобно състояние и пътят (на Северна Македония към ЕС), който нарекохте тъжен, според мен е, на първо място дълбоко несправедлив. Защото реформите, които различни правителства (на Северна Македония) предприеха, бяха насочени към изпълнение на критериите - политически, икономически или секторни и че подобна ситуация, която дори не позволи започването на преговори, изисква допълнителни промени в конституцията и определени протоколи, които реално са политически, много чувствителни за македонския народ, което разбирам много добре. Вярваме, че трябва да се постигне решение, което би позволило напредък (...) Трудно е за всяко правителство, би било трудно за всеки народ. Често се чудя какво би било отношението на Хърватия и хърватските граждани, ако имахме подобни условия, като македонския народ и като Северна Македония днес. Мисля, че не би било лесно да се поддържа нивото на ентусиазъм и привързаност към ЕС (...) Каква е настоящата ситуация? Имаме нов премиер, бивш президент на България, г-н Радев, който има богат политически опит. И вярвам, че в двустранните разговори тази тема ще се повдигне много скоро, че ще имаме възможност през следващите дни в (черногорския град) Тиват, където ще се проведе среща на върха между ЕС и страните от Западните Балкани, да обсъдим по-нататъшната динамика на разширяването като цяло, защото то вече включва Украйна, Молдова и всички наши съседни страни. В този по-широк контекст трябва да се търсят решения за деблокиране на тази ситуация, която в никакъв случай не е добра не само за Северна Македония, не е добра и за процеса на разширяване като цяло”, каза Пленкович.
Според него заради 13-те години, които са преминали от последното разширяване на ЕС, „има воля да се случи поне едно разширяване по време на мандатите на тази (Европейска) комисия, на този (Европейски) парламент”.
По повод предложението на германския канцлер Фридрих Мерц Украйна да получи статут на „асоцииран член“ на ЕС Пленкович смята, че "ако се постигне нов модел, който би предполагал преки пътища за членство в ЕС, тези преки пътища трябва да важат за всички". 
„Те не могат да се отнасят само за някои (държави) и да се се отнасят за други, особено за нашите съседи от Югоизточна Европа като Северна Македония, които чакат от много години, или за също толкова важната и особено важна за нас Босна и Херцеговина, където хърватите са съставен и равноправен народ. Ние искаме и Босна и Херцеговина да се движи по-бързо към ЕС, отколкото сега. Така че това е контекст, в който ще трябва да обсъдим това (предложение на Мерц) в Тиват следващата седмица и в Брюксел, надявам се, през юни”, каза Пленкович.
Премиерът на Хърватия беше на официално посещение в Северна Македония в началото на седмицата.