Хърватският премиер Андрей Пленкович разговаря днес в Дъблин с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за разширяването на Европейския съюз и амбициите на Черна гора да приключи преговорите за присъединяване до края на годината, съобщи хърватският вестник "Ютарни лист". Тримата разговаряха преди неофициалната среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз.
"Разговаряхме за политиката на разширяване на Европейския съюз. Хърватия подкрепя европейската перспектива за съседните държави и държи на продължаването на процеса на разширяване на основата на индивидуални заслуги, провеждане на реформи и изпълнение на всички критерии за членство", написа Пленкович в профила си в Екс.
Той отбеляза, че са обсъдили конкретно процеса на евроинтеграция на Черна гора и амбицията ѝ да завърши преговорите за присъединяване до края на 2026 г.
"Изясних позицията на Хърватия, която през целия процес на евроинтеграция на Черна гора, бе конструктивна. Досега сме подкрепили затварянето на 23 преговорни глави. Очакваме от черногорските власти напредък в решаването на въпросите, които се отнасят до уважаването на европейските ценности и основите на добросъседските отношения в рамките на глава 23 и 31. Политическата воля от черногорска страна е ключова", подчерта Пленкович.
В средата на октомври Хърватия официално представи пред страните членки на ЕС и пред Черна гора списък с осем изисквания, които Подгорица трябва да изпълни преди приключване на преговорите и присъединяване към ЕС. От тези осем изисквания, две вече са разрешени. Шест от тях спадат към глава 23 "Правосъдие и основни права", две са част от глава 31 "Външна политика и политика на сигурност и отбрана".
Глава 23 и глава 24 са двете най-ключови глави от преговорите за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС, припомня регионалната редакция на Радио Свободна Европа. Сред изискванията на Хърватия, попадащи в глава 23, е осигуряване на обезщетение за заточените във военния лагер "Морин". Според наличните документи от октомври 1991 г. до август 1992 г. в лагера са били заточени над 300 хърватски граждани, основно от района на Дубровник.
Хърватия очаква още от Черна гора запазване на паметната плоча в Морин. Плочата бе открита от министри от двете държави през октомври 2022 г. с текст, предложен от черногорската страна. Според Хърватия след това е била поставена голяма метална рамка, чрез която да се закрива паметната плоча и да бъде откривана само по време на официални церемонии.
Третото искане на Хърватия е свързано с промяната на името на градския басейн в град Котор. Басейнът е кръстен на ватерполиста Зоран Гопчевич, който според хърватската страна е бил пазач в лагера "Морин". По тази причина хърватски спортни клубове отказват да участват в състезания в този басейн, а хърватският национален отбор по водна топка заплаши с бойкот на Суперфинала на Световната купа през 2025 г. В крайна сметка състезанието се проведе в друг черногорски град - Будва.
Сред изискванията на Хърватия към Черна гора е и изясняване на съдбата на 14 изчезнали хърватски граждани с пълно сътрудничество на черногорските власти, обмен на информация и достъп до архиви. Хърватската страна очаква от черногорските власти да изправят пред съд военнопрестъпниците, включително тези с по-високи рангове. Според Загреб в Черна гора не е издадена нито една присъда на военнопрестъпници.
Хърватия очаква още от Черна гора да разреши имуществените права на хърватски семейства, включително 51 семейства от Тиват и други от Бока которска. Техните искове не са удовлетворени въпреки наличието на присъди или дълготрайни съдебни дела. Загреб се опира на факта, че със закон от 2021 г. земята в залива Валданос е била върната на бившите си собственици, предимно представители на албанското малцинство, и предупреждава, че това е неравностойно отношения в подобни ситуации.
Останалите две изисквания на Хърватия са свързани с глава 31. Това е главата, която Черна гора не успява да затвори от 2024 г. заради хърватското вето. Едното искане е връщането на учебния военен кораб "Ядран". Според Хърватия корабът е откаран от Хърватия в Черна гора за ремонт, когато през 1991 г. избухва война. Корабът принадлежи на Хърватия и според споразумение по въпросите на правоприемството от 2001 г.
Другият отворен въпрос между Хърватия и Черна гора е този за точната граница между двете държави. Хърватия иска Черна гора да потвърди, че зачита някогашната граница между двете държави в съответствие с принципа, че съществуващите граници се запазват, потвърден от комисията „Бадентер“. Иска също да се подпише договор за сухопътната граница въз основа на три съществуващи карти. След уреждането на сухопътната граница Хърватия би била готова редовно да свиква комисии за определяне на морската граница, без да се определят срокове.