Хърватският туризъм расте на фона на притеснения от свръхтуризма и поскъпването

Хърватия отново се готви да отчете рекорд на туристическите посещения тази година, ако се съди по данните за първото полугодие. Същевременно обаче адриатическата страна се опитва да се избави от свръхтуризма.
За първите шест месеца на годината Хърватия, чието население е 3,7 милиона, е била посетена от 7,5 милиона туристи, които са реализирали 29,2 милиона нощувки. Това е с 4 на сто повече спрямо същия период миналата година. Данните бяха съобщени от министъра на туризма Тончи Главина, според когото те потвърждават, че Хърватия е желана и конкурентна в ценово отношение дестинация.
Пред хърватската национална телевизия ХРТ той посочи, че е предпазлив и реалистично настроен в очакванията за поредна рекордна година в туризма, тъй като предстои още много работа през туристическия сезон.
Все пак Главина допуска, че хърватският туризъм ще бъде на средното ниво на растеж за ЕС от около 5 процента спрямо миналата година или поне колкото миналата година. Той също така вярва, че на годишно равнище ще се повторят рекордните приходи и че ще бъдат надхвърлени 15-те милиарда евро само от чуждестранни туристи.
Миналата година туристическите посещения достигнаха 21,3 милиона, което е увеличение от 4 на сто, а реализираните нощувки са били 108,7 милиона или ръст от едно на сто.
Туризмът представлява около 20 на сто от БВП на Хърватия.
Началото на лятото и туристическият сезон ускориха инфлацията в Хърватия, която за втори пореден месец се увеличава и през юни достигна 3,7 процента. Причина за ръста са по-високите цени на храни, напитки, услуги и енергоносители.
Повишаването на цените обаче учудва не само местните, но и чуждестранните туристи, което застрашава славата на Хърватия на сравнително достъпна в ценово отношение туристическа дестинация.
Скокът на цените прави Хърватия по-скъпа от двете й най-големи конкурентки – Испания и Гърция, писа миналия месец британското издание Експрес. 
Отделни случаи на увеличени цени има винаги, но цените на плажовете в Сплит например показват, че приказките за голямо поскъпване в ресторантьорския сектор все пак са само приказки, отбелязва хърватската национална телевизия ХРТ и дава за пример цените на най-големия плаж на Сплит, където кафето струва 2-2,5 евро, половин литър наливна бира - 4 евро, а един коктейл – 10 евро, цената на сладоледа в града е 2,5 евро.
Марияна Иванов от факултета по икономика на университета в Загреб каза пред ХРТ, че по-голямата покупателна способност на туристите оказва натиск върху растежа на цените в Хърватия. Тя отбеляза, че градовете, в които туризмът е по-интензивен, цените са по-високи, и не само в Хърватия. По думите й инфлацията се повишава не само заради туризма, но и заради по-високите заплати, особено в Загреб.
По отношение на поскъпването министър Главина коментира, че Хърватия е конкурентна, а що се отнася до устойчивостта на туризма, той отбеляза, че всяка дестинация трябва да оцени капацитета си.
Кметът на Дубровник Мато Франкович коментира пред ХРТ, че до 2017 г. Дубровник е бил пример за свръхтуризъм, но оттогава са предприети редица ключови стъпки към устойчивост.
Подготвили сме проучване на капацитета на историческия център ​​и целия град, план за управление на историческия център, определили сме посоката на развитие и сега я следваме. Днес можем да кажем, че от Дубровник няма снимки и видеа на невероятно стълпотворение, каза Франкович.
Миналата година например хърватската адриатическа перла забрани издаването на разрешителни за отдаване под наем от частни лица в Стария град. 
Експертът от Института по туризъм, д-р Невен Ивандич смята, че отношението на местните хора към туризма става все по-поляризирано.
От една страна хората знаят, че живеят от туризма и виждат ползите от него. От друга страна обаче, все по-очевидно е, че ако туризмът продължи да расте, съпротивата срещу него ще се засили, предупреди Ивандич. Той добави, че старата дилема – дали туризмът е благословия или проклятие – все повече се усеща в страната.
Ивандич предупреди, че се обръща голямо внимание на броя туристи и нощувки, а се пренебрегват данните за приходите и реалните ефекти от туризма. По думите му миналата година, през третото тримесечие, е регистриран спад в приходите от чуждестранен туризъм, което показва, че туристите все повече рационализират разходите и избора си. Той е на мнение, че Хърватия трябва да предефинира целите си в областта на туризма.
Разбира се, че можем да приемаме повече туристи, но не бива. Време е да ограничим обхвата и да се съсредоточим върху качеството, каза Ивандич пред ХРТ.