Кипър може да започне добив на природен газ още през 2026 г., каза пред Ройтерс министърът на енергетиката, търговията и индустрията на страната Йоргос Папанастасиу. Той представи още плановете на Никозия да участва в проекта за изграждане на електропровод, който да свърже Източното Средиземноморие с континентална Европа.
Кипър съобщи за първото си офшорно откритие на залежи от природен газ през 2011 г., но най-вероятно търговска експлоатация ще започне първо в находището, установено през 2022 г. от консорциума на италианската енергийна компания „Ени“ и френската „Тотал“, казва министърът. „Нашите очаквания, съобразно с плана за разработване и производство, които скоро ще представи „Ени“, са за 2026 или началото на 2027 г.“, заяви Папанастасиу.
Находището, известно като „Кронос“, има предполагаеми запаси от около 70 млрд. куб. м газ. Когато добивът започне, най-вероятно природният газ ще бъде доставян до инсталациите на „Ени“ при находището „Зор“ в изключителната икономическа зона на Египет, които са на около 70 км от „Кронос“.
От 2007 г. Кипър издаде концесии за повечето от 13-те блока южно от острова. Досега природен газ е намерен при пет сондажа в три от блоковете. Резервите на находищата се оценяват на около 500 млрд. куб. м – повече от годишното потребление на цяла Европа.
Компаниите са изразили интерес и към пробни сондажи в „един или два“ от блоковете, за които няма издадена концесия. Министърът обясни, че ако се установи геоложки сходна непрекъсната зона, може и да няма нужда от нова концесионна процедура в новите блокове.
Освен това кипърското правителство е решило по принцип да се присъедини към финансирания от ЕС проект за свързване на електрическите мрежи от Израел до Европа. Основната цел е да бъдат намалени цените на електроенергията, които в Кипър може да са до три пъти по-високи от тези в съседните държави.
Евроазиатският електрически интерконектор, изграждането на който се оценява на 1,9 млрд. евро, ще може да пренася до 2000 мегавата. Интерес към него проявяват фондове от Израел, Обединените арабски емирства, както и Американската корпорация за международно развитие.
Друго газово находище край Кипър с потенциал за търговска експлоатация е „Афродита“ с оценявани резерви от около 100 млрд. куб. м. Там обаче в момента няма развитие, след като концесионерът, консорциум, воден от „Шеврон“, внесе през миналата година преработен план, който според кипърското правителство отстъпва от споразумение от 2019 г., в което се предвижда разполагането на плаваща платформа за производство (FPU). „Ние показахме напълно ясно, че не искаме да променим основата на споразумението от 2019 г., а именно плаваща платформа за производство“, каза Папанастасиу. В момента кипърските власти очакват концесионерът да внесе т.нар. „план за оптимизация“ до края на март.
Според коментара на Ройтерс добивът на природен газ край Кипър, както и свързването с чуждестранните енергийни пазари, могат да изиграят ключова роля както за острова, така и за страните от Южна Европа, които се опитват да прекъснат зависимостта си от руските енергийни доставки, нарушени след инвазията на Русия в Украйна.