Република Кипър може да започне да произвежда природен газ за износ още през 2028 г., заяви министърът на енергетиката на страната Михалис Дамианос в интервю за Ройтерс. Той посочи, че това потенциално би укрепило стремежа на Европа да диверсифицира енергийните си източници, тъй като конфликтът в Близкия изток засилва фокуса върху доставките.
Сътресенията в Персийския залив повишиха опасенията относно енергийните транзити през тесни места като Ормузкия проток, който е коридор за приблизително една пета от световната търговия с петрол, която е стигнала почти до застой след като САЩ и Израел започнаха удари по Иран на 28 февруари, припомня агенцията.
„Мисля, че като цяло кризата в Близкия изток показва, че трябва да използваме запасите си, особено онези, които са извън региона на Залива“, каза Дамианос. „Не можете да бъдете зависими от конкретни райони.“
Кипър е открил приблизително между 15 и 18 трилиона кубични фута газ в шест района на изключителната си икономическа зона, макар че разработването е бавно, тъй като откритията са разпределени в множество офшорни блокове и изискват отделни инвестиционни решения, отбелязва агенцията.
Полето Кронос, открито от италианската компания "Ени" (Eni) и френската "Тотал Енерджис" (TotalEnergies), съдържа малко над три трилиона кубични фута газ — достатъчно, за да снабдява Кипър в продължение на десетилетия или да подпомогне износа към регионални пазари.
Наред с разработването на газа, Кипър също така преследва големи проекти за електроенергийна инфраструктура, включително електрическия интерконектор Гърция-Кипър-Израел (GSI). Дамианос каза, че планираният подводен кабел е предназначен преди всичко да укрепи енергийната система на острова и да намали неговата изолация от европейските електроенергийни мрежи.