Той изрази удовлетворението си от намеренията за затопляне на отношенията с Турция, след като в рамките на срещата между Европейския съюз и Латинска Америка в Брюксел (CELAC) европейски лидери го информираха относно дискусиите, които са провели с турския президент Реждеп Тайип Ердоган на срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
Христодулидис заяви и че е получил одобрителен отговор от лидера на признатата само от Анкара Севернокипърска турска република Ерсин Татар във връзка с предложение за съвместно посещение в антропологичната лаборатория на Комитета за безследно изчезнали лица (CMP) в столицата на Република Кипър Никозия.
Христодулидис даде изявление сутринта, преди да влезе на срещата между ЕС и Латинска Америка, която продължи и днес.
Кипърският президент обясни, че е получил подробен доклад за обсъденото на срещата на върха на НАТО в Литва, разговаряйки с германския канцлер Олаф Шолц, с френския президент Еманюел Макрон, с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис.
„Имам предвид интереса на Турция за укрепване на отношенията с ЕС. Това е нещо, което ние подкрепяме“, каза Христодулидис и добави, че „това е част от по-широката рамка на нашето предложение, на нашия подход“.
Той заяви, че се е зарадвал да чуе, че „това укрепване на отношенията изисква и съществено развитие по кипърския проблем“. Президентът поясни, че предстои да се види дали „твърденията, изразяването на интерес ще бъдат придружени от конкретни стъпки“.
Кипър е разделен на две части от 1974 г., когато турската армия нахлу в северната част на острова като реакция на държавен преврат, целящ да присъедини Кипър към Гърция. През 1983 г. в северната част на острова бе едностранно провъзгласена Севернокипърска турска република (СКТР), която не е призната от никоя друга държава, освен Турция.