Кипърският президент поиска от Берлин помощ по кипърския въпрос и настоя за дискусия в ЕС за "безопасни зони" в Сирия


Kипърският президент Никос Христодулидис поиска от Берлин да окаже помощ в усилията за преодоляване на разделението на острова, като въздейства на Анкара, с която има по-добри отношения, предаде ДПА.
"Нашето послание е, че решението е в Анкара", заяви Христодулидис в изявление след срещата си днес с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер в Никозия. 
"Крайно време е да работим с нов кураж за разрешаването на кипърския въпрос", заяви Щайнмайер и добави, че Германия подкрепя двузонално и двуобщностно решение на кипърския проблем въз основа на параметрите на ООН.
След гръцкия преврат и турската военна интервенция през 1974 г. островът е разделен на две части, като кипърски турски власти контролират по-малката част на север. Турция е единствената държава в света, която признава Северен Кипър като пълноправна държава.
Наред с кипърския въпрос двамата президенти обсъдиха и проблеми на миграцията. Кипър е получил най-много молби за убежище сред страните от ЕС през последните години на базата на брой на населението.
Христодулидис благодари на Щайнмайер за това, че миналата година Германия е приела около 1000 мигранти от Кипър.
След разговорите кипърският президент поиска ЕС да обсъди окачествяването на някои части на Сирия като безопасни зони, за да могат бежанците и мигрантите да се завърнат там. По думите му ако ЕС не предприеме стъпки за определянето на такива безопасни зони в Сирия, то той няма да отговори на собствените си интереси, предаде Асошиейтед прес. Христодулидис заяви, че Кипър работи със сходно мислещи държави - членки на ЕС, за започване на дискусия с тази цел да се помогне за намаляването на натиска, на който са подложени средиземноморските държави, приемащи най-много бежанци и мигранти.
"Не смятам, че да не се обсъжда ситуацията вътре в Сирия е подходящ вариант за Европейския съюз", заяви кипърският президент. "Има райони в Сирия, за които трябва да проучим дали са безопасни и по този начин да дадем възможност за завръщане на мигрантите от тези конкретни райони", каза той, като добави, че е наясно с "чувствителността на този въпрос"
Въпреки че през миналата година до Кипър са достигнали с 37 процента по-малко мигранти, официалните данни показват, че пристигащите с лодки от Сирия и Ливан са се увеличили с 355 процента - 4259 през 2023 г. в сравнение с 937 през 2022 г.
"Ако наистина искаме да се справим с проблема с миграцията, то това не е чрез пари или чрез действия за справяне със самото явление. Това трябва да стане чрез оценка на първопричините и сътрудничество с държавите, от които идват мигрантите", заяви още кипърският президент, цитиран от Ройтерс.

Скопие

В планинското село Галичник, Северна Македония се провежда Галичката сватба - ритуал с фестивален характер, но с истински младоженци

В планинското село Галичник в Бистра планина, Северна Македония за поредна година се провежда т.нар. Галичка сватба. Ритуалът е възстановка...

Тирана

Албанското, косовското и черногорското радио и телевизия ще отворят общ медиен офис в Улцин

Албанското, косовското и черногорското радио и телевизия подписаха меморандум за сътрудничество, който е важна крачка за регионалното сътрудничество в областта...

Белград

З0 години след Сребреница в Сърбия отказват да произнесат думата "геноцид", освен като отрицание

З0 години след Сребреница в Сърбия отказват да признаят, че силите на босненските сърби през юли 1995 г. са извършили...

Сараево

Босненците отбелязаха 30-годишнината от геноцида в Сребреница

Хиляди босненци и официални представители отбелязаха 30-годишнината от геноцида в босненския анклав Сребреница, при който босненските сръбски сили убиват над...

Подгорица

МИНА: Черногорският премиер подкрепя увеличаването на квотите за жени в политиката

Премиерът на Черна гора Милойко Спаич заяви подкрепа за инициативата за увеличаване на избирателната квота за недостатъчно представения пол от...

Загреб

ХИНА: Средната заплата в Загреб през април е с 203 евро по-висока от средната заплата за Хърватия

Средната месечна нетна заплата на служител в юридически лица в хърватската столица Загреб за април възлиза на 1642 евро, което...