Снощи Христодулидис се срещна с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в кулоарите на официална вечеря, организирана от датското кралско семейство. „По време на разговорите (с Рюте) повторих общата позиция на Европейския съюз, че държавите членки на НАТО, които нарушават суверенитета и териториалната цялост на държавите членки на ЕС, не могат по никакъв начин да се възползват от механизма SAFE“, коментира днес Христодулидис.
„По-конкретно, що се отнася до Турция - зависи от нея дали иска да участва в този много важен инструмент. Условието е да има положителни конкретни развития по кипърския въпрос и от Турция зависи тя да предприеме стъпки в тази посока“, каза още Христодулидис, като подчерта, че засилването на отбранителните възможности на ЕС ще бъде приоритет по време на кипърското председателство на Съвета на ЕС, което ще обхване първата половина на 2026 г.
Механизмът SAFE бе приет от Съвета на ЕС през май 2025 г. 19 държави членки, включително България, са изразили намерение да участват в него. SAFE ще предоставя дългосрочни, евтини заеми, за да помогне на държавите членки да закупят спешно необходимото отбранително оборудване.
В началото на септември Турция официално поиска да се включи в механизма SAFE. За допускането на страни извън ЕС до програмата обаче е нужно те да сключат специално споразумение с Брюксел и да подпомогнат програмата финансово. Пред Турция стои и още една пречка – позицията на Гърция, според която, ако Турция не оттегли решението на парламента си от 1995 г., според което Анкара ще сметне евентуално разширяване на гръцките териториални води в Егейско море от 6 на 12 морски мили за причина за война (casus belli), няма как тя да се включи в механизма.