Китай ратифицира договор за екстрадиция със Сърбия


Китай ратифицира днес договора си за екстрадиция със Сърбия, разширявайки мрежата си от държави в Европа, желаещи да екстрадират китайски граждани, включително дисиденти, търсещи убежище и лица от Тайван, предаде Ройтерс.
Официалното одобрение на договора от най-висшия законодателен орган на Китай дойде година след посещението на китайския президент Си Цзинпин в балканската държава, когато бяха подписани 29 документа, включително договорът за екстрадиция, припомня агенцията. Пактът ще позволи на двете страни да искат екстрадиция на издирвани лица, открити в границите на двете държави, ако и когато сръбският парламент също ратифицира споразумението.
Китай е подписал договори за екстрадиция с най-малко 60 държави, над половината от които са официално в сила, отбелязва Ройтерс. Европейските съдилища обаче все още могат да блокират исканията на Пекин за екстрадиция въпреки двустранните договори за екстрадиция.
През 2022 г. Европейският съд по правата на човека, който има юрисдикция да разглежда дела от 46 европейски държави, включително Сърбия, се произнесе против решение на полските съдилища да разрешат екстрадицията на заподозрян тайвански престъпник в Китай, който припознава демократично управлявания Тайван за своя територия. Европейският съд заяви, че мъжът би се сблъскал с реален риск от малтретиране по време на задържането си в Китай.
Договорите също така доведоха до опасения относно връщането на дисиденти и търсещи убежище в Китай, но Пекин заяви, че използва екстрадиции, за да преследва бегълци, да се бори с корупцията и да възстановява откраднати пари чрез широко разгласени операции, наречени „Лов на лисици“ и „Скай Нет“.
Пекин също се стреми да увеличи полицейското си присъствие в Сърбия, отбелязва Ройтерс. Китайското министерство на обществената сигурност изпрати полицаи в Сърбия през 2019 г. и 2023 г., за да извършват едномесечни съвместни патрули с местните полицейски сили.
Унгария също подписа подобен пакт за правоприлагане с Пекин през февруари 2024 г., когато министърът на обществената сигурност на Китай посети унгарския президент Виктор Орбан, припомня агенцията. Ходът беше критикуван от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която го нарече „задна вратичка за чуждестранна намеса“.
Унгария договори и споразумение за екстрадиция с Китай през юли. За да подчертавят силните си двустранни връзки с Китай, сръбският президент Александър Вучич и унгарският външен министър присъстваха на мащабен военен парад, отбелязващ края на Втората световна война в Пекин миналата седмица.
Нарастващите търговски връзки на Пекин с Будапеща и Белград биха могли да бъдат мотивиращ фактор за договорите за екстрадиция, тъй като регионът очаква постоянен приток на китайски бизнес и посетители.
Китайският производител на батерии CATL и производителят на автомобили BYD инвестираха в нови заводи в Унгария тази година. Вучич заяви, че от 2020 г. насам Китай е най-големият инвеститор в Сърбия и че инвестициите му са се увеличили 30 пъти през последното десетилетие.