Клаус Йоханис е първият президент на Румъния, който подава оставка от поста, отбелязват румънските медии.
Днес 65-годишният Йоханис, чийто втори и последен мандат изтече на 21 декември, но той остана на поста заради анулирането на резултата от президентските избори в края на миналата година, обяви, че ще се оттегли на 12 февруари. Асошиейтед прес посочва, че Йоханис се е оттеглил под натиска на популистите.
Представителят на германското малцинство в Румъния, който бе избран за президент за първи път през 2014 г., изпревари събитията, тъй като днес в парламента бе задействана процедура по отстраняването му от длъжност по инициатива на три крайнодесни партии, които контролират 35 процента от местата в парламента. Гласуването в пленарна зала щеше да се състои утре, с големи шансове да бъде прието, тъй като към него се присъединиха и народни представители от така наречените "проевропейски" партии, отбелязват световните агенции.
Според публикации в румънски медии трите партии от управляващата коалиция са посъветвали Йоханис да изпревари събитията, тъй като оставането му на президентския пост би било бреме за коалицията в предстоящата предизборна кампания, посочва ДПА.
Румъния, която е член на ЕС и НАТО, бе хвърлена в институционален хаос, когато слабо известният независим кандидат Калин Джорджеску спечели първия тур на президентските избори с масирана кампания в ТикТок. След обвиненията за руска намеса в изборите, която Москва отрича, Конституционният съд отмени резултата от вота и постанови целият процес да започне отначало, а Йоханис обяви, че остава на поста до избора на нов държавен глава. Новите президентски избори са насрочени през май.
Кандидатът за президент на управляващата коалиция Крин Антонеску заяви, че оставката на Йоханис е „за предпочитане пред процес по импийчмънт, който би поставил фалшива тема в обществения дневен ред“, отбелязва Ройтерс.
„Искането (за отстраняване от поста) ще има последици както в страната, така и в чужбина“, заяви днес Йоханис в емоционално обръщение. „За да спестя на Румъния тази ненужна и негативна криза, подавам оставка от поста президент“, обоснова се той.
Председателят на Сената Илие Боложан ще стане временен президент с ограничени правомощия до избора на нов държавен глава.
Трите крайнодесни суверенистки партии използваха кампанията срещу Йоханис, за да организират протести и да „превземат“ политическия дневен ред, отбелязва Ройтерс.
Според политическия анализатор Кристиан Първулеску решението на Йоханис само ще задълбочи кризата, а от това полза ще имат крайнодесните партии.
„При огромния натиск, който беше оказан върху него, президентът нямаше друга алтернатива, освен да подаде оставка, защото натискът идваше от всички посоки. Трудно ми е да кажа дали сегашното правителствено мнозинство го е предупредило, че няма да го подкрепи при гласуването, но мисля, че той предпочете този вариант, защото в действителност нямаше никаква политическа подкрепа“, каза Първулеску пред румънската национална агенция Аджерпрес.
Според анализатора този жест не слага край на кризата, а напротив - засилва я.
„И това е така, защото ще възникнат цяла поредица от други проблеми, но засега бе преодоляно нарастване на напрежението, което по-специално крайната десница и (опозиционният) "Съюз за спасение на Румъния" маневрираха с предизборна цел“, посочи Първулеску. Според него е „трудно да се каже на този етап дали това е донесло на някого някаква полза. „Според мен основните печеливши са крайнодесните. Те поискаха това, получиха го“, каза Първулеску, цитиран от Аджерпрес.
Преподавателят по политически науки в Университета Бабеш-Боляй в град Клуж-Напока Серджу Мишкою също смята, че сега крайнодесните партии са се консолидирали и са „взели още една победа“, отбелязва Ройтерс.
„Ако беше подал оставка през декември, това щеше да помогне за намаляване на напрежението", посочи Мишкою по адрес на Йоханис.
След касирането на президентските избори миналата година подкрепата за крайнодесния кандидат Калин Джорджеску почти се удвои и той остава фаворит и за предстоящия вот, макар че не е ясно дали ще бъде допуснат да участва отново, отбелязва Ройтерс.
Миналия октомври Конституционният съд на Румъния не допусна участието в президентските избори на друг кандидат на крайната десница – противоречивата евродепутатка Диана Шошоака.