Планът за растеж на ЕС за Западните Балкани ще бъде основна тема в разговорите днес по време на посещението на еврокомисаря по разширяването Марта Кос в Скопие, но на всяка среща с представители на Брюксел политиците от Северна Македония обсъждат и намирането на възможни решения за деблокирането на преговорите на страната с ЕС, заяви на пресконференция по повод една година управление на правителството в Скопие министърът по европейските въпроси Орхан Муртезани.
По думите му Северна Македония винаги е показвала готовност „за търсене на решения и започване на преговори”, но „тенденцията на билатерализация (двустранно решаване на въпрос -бел.ред),” потвърждава вижданията на правителството в Скопие, че "билатерализацията ще продължи".
„Когато слушаме високопоставените представители от Брюксел, те казват, че трябва да се осъществят промените в конституцията. Когато слушаме представителите на България, те казват: конституционните промени, преговорната рамка, протоколите. Това означава, че позицията не е същата. Казваме, че ако приемем всичко това, за което настоява България, включително втория протокол, това е голям риск, защото ако прочетем внимателно протокола, виждаме, че там всичко е двустранно и всички тези стъпки в бъдеще много лесно могат да се превърнат в блокади”, заяви Муртезани.
Според него ключовият проблем е унилатералната (едностранната) позиция на България, която се превръща в обща позиция на ЕС.
„Българското вето е пречка за започване на преговори съгласно преговорната рамка, но ние се фокусираме върху Плана за растеж, защото тази рамка ЕС предоставя достъп на гражданите на Западните Балкани до услуги, които преди това бяха изключително за държавите членки на ЕС”, каза Муртезани.
По думите му „процесът на евроинтеграция е жив и продължава”, а европейската интеграция „не е просто декларативна цел, а операционализирана политика” в страната и въпреки забавянето на реформите от страна на няколко министерства средствата от ЕС не са застрашени, защото има гратисен период от една година.