Кметът на Баня Лука отказа да премахне графит с образа на осъдения военнопрестъпник Ратко Младич

Кметът на Баня Лука в босненската Република Сръбска Драшко Станивукович заяви, че няма да премахне графит с образа на Ратко Младич в града, въпреки че подобни прояви са забранени със закон в Босна и Херцеговина, предаде Радио Свободна Европа. Младич, бивш командир на армията на босненските сърби, беше осъден от Международния трибунал в Хага за геноцид и военни престъпления, включително за масовото избиване на близо 8000 босненци в Сребреница през 1995 г., припомня РСЕ.
Графитът е изрисуван върху сграда в квартал Мейдан, в която се намира кухня за бедни. Персоналът на кухнята разказва, че е забелязал изображението на 18 август, когато е пристигнал на работа, и предполага, че е било изрисувано предната вечер. След сигнал до общинската администрация служителите получили указание сами да пребоядисат стената.
Отричането или прославянето на военни престъпници е престъпление според законите на Босна и Херцеговина, припомня РСЕ. През 2021 г. бившият върховен представител Валентин Инцко въведе промени в Наказателния кодекс, които предвиждат лишаване от свобода от шест месеца до пет години за публично отричане, оправдание или омаловажаване на геноцид и военни престъпления. Същият закон забранява поставянето на паметници или други форми на почит към осъдени военнопрестъпници.
Хагският трибунал призна Ратко Младич за виновен по 10 от 11 обвинения, включително геноцида в Сребреница, терор над цивилното население по време на обсадата на Сараево и държане на войници на ООН за заложници. На 22 ноември 2017 г. той получи доживотна присъда, потвърдена на апелация през 2021 г.
Процесът срещу Младич бе един от най-мащабните в историята на трибунала – продължи 530 дни и включи свидетелствата на 592 свидетели и разглеждането на над 10 000 доказателства. Той бе издирван в продължение на почти 16 години, докато не бе арестуван в Сърбия през май 2011 г.
Случаят с графита в Баня Лука породи остри реакции в страната, където темата за военните престъпления и тяхното възпоменаване остава дълбоко разделяща, подчертава РСЕ. Въпреки ясната законова рамка, местните власти досега не са предприели действия за премахването на изображението, а отказът на кмета Станивукович поставя под въпрос прилагането на закона в Република Сръбска, коментира изданието.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.