Кипър трябва да премине от до голяма степен фрагментиран подход към горските пожари към всеобхватна стратегия, насочена към превенция, управление на земите и адаптиране към климата, като включи риска от горски пожари в политиките за пространствено планиране, селско стопанство, управление на водите и гражданска защита, се казва в доклад на Консултативния съвет за наука към Европейските академии (КСНЕА, EASAC), предаде за БТА кипърската агенция КНА.
Докладът на КСНЕА „Променящите се горски пожари в Европа“ беше представен днес в Никозия по време на събитие, организирано от Кипърската академия на науките, литературата и изкуствата, в момент, когато горските пожари се очертават като един от най-сериозните рискове, свързани с климата, пред които са изправени островът и Източното Средиземноморие.
Докладът отбелязва, че Кипър вече изпитва последиците от горските пожари, които надвишават предишните климатични прогнози, причинени от по-горещи лета, по-сухи зими, продължителна суша и промени в земеползването, които увеличават натрупването на запалима биомаса. В цяла Европа и особено в Средиземноморието горските пожари стават все по-чести, по-интензивни и по-разрушителни, засягайки гори, земеделски земи, зони от Натура 2000, общности и границата между дивата природа и градските райони с дългосрочни социални, екологични и икономически последици.
Констатациите бяха представени от водещите автори на доклада д-р Томас Елмквист, професор в Стокхолмския център за устойчивост и директор по околна среда на КСНЕА, и д-р Орсоля Валко, ръководител на изследователската група в Центъра за екологични изследвания HUN-REN в Унгария. Професор Ефтимиос Леккас от Националния и Каподистрийски университет в Атина, експерт по управление и адаптация към бедствия, също участва в дискусията.
КСНЕА отбелязва, че политиките на ЕС и националните политики продължават да се фокусират предимно върху потушаването на пожари и реагирането при извънредни ситуации. Макар и от съществено значение, самото потушаване вече не е достатъчно в условията на затоплящ се климат. Докладът призовава за преминаване към проактивно, основано на риска управление на земята и ландшафта, интегриране на риска от горски пожари в пространственото планиране и адаптацията към климата, увеличаване на инвестициите в превенция, управление на горивата и устойчиви ландшафти, както и засилване на обществената осведоменост по отношение на пожарите.
За Кипър докладът подчертава необходимостта от систематично интегриране на риска от горски пожари в стратегиите за адаптиране към климата, горската и селскостопанската политика, управлението на водите и планирането на гражданската защита, което отразява високата експозиция на острова и ограничените му природни буфери.
Докладът подчертава и значението на регионалното сътрудничество, като отбелязва, че горските пожари са определени като ключов приоритет в рамките на Инициативата за климата в Източното Средиземноморие и Близкия изток (EMME-CCI). Последните сезони на пожари показаха, че рискът от горски пожари не зачита националните граници и изисква координирани регионални подходи. КСНЕА посочва общото наблюдение, моделирането, оценката на риска и разработването на сценарии като области, в които регионалното сътрудничество може да постигне много по-голяма ефективност.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)