КНА: Изследователи от Кипърския институт разкриват механизма на образуване на облаците

Чрез проучване, публикувано във водещото научно списание „Nature“, бе разкрит досега неизвестен природен механизъм, стоящ в основата на образуването на облаци над океаните, като значителен принос за това имат изследователи от Кипърския институт, съобщи за БТА агенция КНА.
Резултатите от проучването подобряват разбирането на учените за климатичните процеси и се очаква да повишат точността на прогнозите за климатичните промени. Проучването бе представено на пресконференция, проведена в Кипърския институт в Никозия в петък.
Проучването подчертава ключовата роля на метансулфоновата киселина (MSA) – съединение, образувано от емисиите, отделяни от морските микроорганизми. Изследователите установиха, че MSA, заедно със сярната киселина и амоняка, може да доведе до образуването на нови атмосферни частици, които действат като ядра за кондензация на облаците, като по този начин позволяват образуването на облаци над океаните.
Според изследователите тези облаци отразяват постъпващата слънчева радиация над океаните, действайки като естествен „чадър“, който спомага за смекчаване на последиците от климатичните промени.
„Днес е важен ден за Кипър и важен ден за Кипърския институт, тъй като обявяваме значимо откритие в областта на климатичните промени“, заяви Ставрос Малас, президент на Кипърския институт.
„Това откритие не само подчертава значението на Кипърския институт като регионален център за високи постижения в тази област, но и показва, че инвестициите в научни изследвания, особено в центрове за високи постижения, са дали резултат, като са повишили качеството на научната работа, извършвана в нашата страна“, добави той.
Малас заяви, че откритието утвърждава още повече Кипърския институт „като водеща институция в региона, която дава значителен принос към научните изследвания, насочени към регионалното предизвикателство, свързано с климатичните промени“.
Доцент д-р Теодорос Христудиас от Кипърския институт представи проучването, което бе публикувано в списанието „Nature“ и е резултат от участието на института в международното сътрудничество CERN CLOUD (Cosmics Leaving Outdoor Droplets).
„Изследователите от Кипърския институт изиграха съществена роля и дадоха значителен принос както за проучването, така и за неговото публикуване“, заяви той.
„Механизмът, който идентифицирахме, включва емисии от микроорганизми, срещащи се в морската среда и океаните, а именно фитопланктон“, каза Христоудиас.
Той обясни, че тези емисии се окисляват в атмосферата и, заедно с вече известни на учените химични съединения, водят до образуването на нови атмосферни частици.
„Новото химично съединение, чийто принос идентифицирахме, се нарича метансулфонова киселина или MSA“, каза той.
„MSA, заедно със сярната киселина и амоняка, може да образува микроскопични частици в атмосферата“, добави той.
„Това досега не беше известно. Въпреки че учените подозираха това от десетилетия, ни липсваха доказателства, за да го потвърдим, и, което е по-важно, не знаехме с каква скорост протича този процес, което ни пречеше да го включим в нашите модели и да разберем приноса му към климатичните промени“, каза Христоудиас.
Той продължи, като обясни, че тези миниатюрни частици впоследствие действат като ядра за кондензация на облаците, позволявайки на водните пари да се кондензират в капчици, които в крайна сметка образуват облаци.
„Облаците играят важна роля над океаните, като спомагат за охлаждането на климата на Земята, защото отразяват постъпващата слънчева радиация. Облаците са бели, докато повърхността на океана под тях е тъмна, така че те действат като чадър, намалявайки въздействията на климатичните промени“, каза той.
 Христоудиас отбеляза, че учените отдавна са били загрижени, тъй като серната киселина и амонякът се образуват в голяма степен в резултат на човешката дейност.
„Тъй като изкопаемите горива неизбежно ще бъдат изтеглени от употреба и емисиите от изгарянето им ще намалеят, съществуваше опасение, че по-ниските концентрации на тези съединения в атмосферата биха могли да доведат до по-малко облаци, което да ускори климатичните промени и глобалното затопляне“, каза той.
„С откриването на този естествен процес вече можем да предвиждаме с по-голяма увереност и точност какво ще се случи в бъдеще, когато обществото се откаже от изкопаемите горива, което ни позволява да се подготвим по-добре за последиците от климатичните промени“, добави той.
Климатичните промени са от особено голямо значение за Кипър, заяви Христудиас, като отбеляза, че Източното Средиземноморие се затопля два пъти по-бързо от средния глобален темп.
Д-р Рима Балбаки, изследователка в Центъра за изследване на климата и атмосферата (CARE-C) към Кипърския институт и първа авторка на проучването, заяви, че резултатите показват, че океаните оказват много по-голямо влияние върху образуването на облаци, отколкото се е смятало досега.
„Разбирането на този механизъм ни позволява да разберем по-добре как функционира климатичната система на Земята, да подобрим точността на климатичните прогнози и да оценим по-надеждно ролята на човешката дейност в климатичните промени“, каза тя.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)