В обръщението си към втората среща на комисиите за наблюдение на фондовете за вътрешни работи за програмния период 2021-2027 г., която се проведе в Ларнака, Йоану каза, че „Кипър е една от страните-членки на първа линия на Европейския съюз и е обект на интензивен миграционен натиск през годините. В момента 5,4% от населението на страната са или кандидати за международна закрила, или бенефициенти“, каза той.
Йоану се позова на това, което определи като „важна" мярка за справяне с нелегалната имиграция и което „насърчава връщанията". От април броят на проверяващите молбите за убежище постепенно се е увеличил повече от два пъти, което съчетано с 50-процентното намаление на броя на новите молби, е довело до увеличение с 60 процента на броя на върнатите незаконни мигранти в сравнение с 2022 г., каза Йоану.
Той обясни, че „до октомври 2023 г. 9300 души са напуснали Кипър, при 5800 напуснали през същия период на 2022 г.".
Въпросът за връщане на незаконните мигранти, продължи кипърският вътрешен министър, „изисква координирани действия на ниво Европейски съюз. Считаме, че е от съществено значение да насърчим сключването на споразумения с трети страни, мярка, включена в Плана за действие за Източното Средиземноморие, която се очаква да допринесе за разтоварване на страните-членки, особено тези на първа линия“, каза той.
Йоану каза още, че „за периода 2021-2027 г. Европейската комисия е одобрила увеличение на средствата за Кипър по програмите на фондовете за вътрешни работи, които възлизат на 162 милиона евро. Това включва 134 милиона евро от европейски фондове и 28 милиона евро от национални фондове. Като признава непропорционалната тежест, която миграционните потоци оказват на Кипър като страна-членка на първа линия, ЕК директно одобри допълнителни средства“, посочи той.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)