Според същите източници Гутериш, Христодулидис и Татар са разговаряли и за дискусиите, които двамата лидери ще проведат за откриване на нови контролно-пропускателни пунктове. Това по същество ще бъде двупосочно усилие, насочено към разширяване на неофициалния диалог и към укрепване на доверието между общностите, така че постепенно да се проправи път за възобновяване на преговорите, информира КНА.
Въпреки че кипърската турска страна предпочита разширените контакти да продължат без Великобритания и да включват другите две страни гарантки - Гърция и Турция, вероятно Великобритания ще бъде включена в усилията, тъй като генералният секретар на ООН ще се свърже с Лондон за следващите стъпки, както вече направи с Атина и Анкара. Съобщава се, че Гърция и Обединеното кралство не приемат друг формат освен петстранния (кипърска гръцка страна, кипърска турска страна, Гърция, Турция и Великобритания).
Според съобщенията Татар не е съгласен с повторното назначаване на Олгин за ръководител на тези усилия, тъй като смята, че колумбийският дипломат не е постигнал това, което кипърската турска страна е очаквала по отношение на трите „П“ (пряка търговия, преки полети, преки контакти). Това означава, че генералният секретар на ООН ще възложи на друго лице да работи по тези разширени контакти, вероятно на заместник-генералния секретар Розмари Дикарло, заявиха източниците.
Кипърската гръцка страна настоява, че запазването на трите принципа (единен суверенитет, единна правосубектност, единно гражданство) не подлежи на преговори, както и запазването на Република Кипър и функционалността на държавата, която е необходима за държава членка на ЕС.
Обсъждането на мерките за укрепване на доверието се е съсредоточило главно върху евентуалното откриване на нови пропускателни пунктове, като Татар отново е поискал отваряне на пропускателния пункт Мия Милия. Христодулидис е отговорил, че кипърската гръцка страна иска отваряне на пропускателен пункт в Пирой или Кокина. Същевременно Христодулидис е повдигнал и идеята за създаване на Комисия по истината като възможна мярка за укрепване на доверието, като Татар е отхвърлил подобна стъпка преди намирането на решение. Било е споменато и предложение за създаване на техническа комисия по въпросите на младежта, което Татар също е отхвърлил.
Според източниците вечерята е започнала с изказване на генералния секретар на ООН, който е заявил, че е необходима открита дискусия с „нестандартни“ идеи, като е помолил лидерите да избягват да се противопоставят един на друг въз основа на предишни изявления, и е благодарил на Олгин за работата ѝ, въпреки че не е постигнала целта за възобновяване на преговорите.
Гутериш е казал, че е предприел тази инициатива като човек, който разбира Кипър заради ситуацията в региона. Той е добавил, че макар двете страни да имат различни отправни точки, като единият лидер говори за суверенно равенство, а другият - за резолюциите на ООН, той вярва, че постепенно могат да се намерят някои елементи за обсъждане.
Другият важен елемент, който генералният секретар на ООН е подчертал, е необходимостта да се пристъпи към някои мерки за изграждане на доверие, за да се подобрят отношенията между двете общности и животът на гражданите.
Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлу и окупира северната му част. Многократните кръгове на ръководените от ООН мирни преговори досега не са довели до резултати. Последният кръг от преговори през юли 2017 г. в швейцарския курорт Кран-Монтана завърши безрезултатно. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш назначи Мария Анхела Олгин Куеляр от Колумбия за свой личен пратеник за Кипър, който от негово име да търси общи позиции за решаване на кипърския въпрос.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)