КНА: Президентът на Кипър потвърди, че подновяването на преговорите за решение на кипърския въпрос е негов висш приоритет

Президентът на Кипър Никос Христодулидес отново изтъкна голямото значение, което придава на усилията за излизане от задънената улица по кипърския въпрос и за възобновяване на преговорите, в светлината на предложение си за централна роля на ЕС в процеса, предаде за БТА кипърската агенция КНА.
В интервю за гръцкия вестник „Вима“ вчера Христодулидес каза, че „преодоляването на застоя и възобновяването на преговорите от мястото, където бяха прекъснати в Кран Монтана, е мой висш приоритет. И именно в тази рамка развих предложението си за по-активно и централно участие на ЕС, особено в настоящия момент, в който целта е излизане от застоя“.
По повод на първите 100 дни от своето управление Христодулидис отбеляза, че веднага е започнал да работи в тази посока, представяйки и развивайки своето предложение както пред Европейския съвет, пред председателя на Европейската комисия и пред председателя на Европейския парламент, така и пред пленарната сесия на Европейския парламент, пред френския президент Еманюел Макрон, пред германския канцлер Олаф Шолц и пред други европейски лидери.
Христодулидис каза, че събеседниците му се отнасят положително към предложението му и са готови да работят за реализирането му. Кипърският президент също отбеляза, че всяка нова стъпка ще се прави в рамките на ООН с подкрепата на ЕС.
Христодулидис каза, че като се има предвид пълният спектър на отношенията между ЕС и Турция, ЕС разполага с инструментите и мотивите за възобновяване на преговорите и уреждане на Кипър, което може да доведе до взаимноизгодно състояние на нещата за всички заинтересовани страни, включително за самия ЕС.
Попитан за действията на турските окупационни сили в затвореното предградие Вароша на окупирания град Фамагуста, той отбеляза, че само уреждането на кипърския въпрос на базата на договорената рамка ще предотврати нов свършен факт.
„Ето защо няма да се уморя да припомням, че сегашното състояние на нещата не може да представлява уреждане на кипърския въпрос и че с течение на времето се създава нов свършен факт, който отдалечава перспективите за решение на кипърския проблем“, подчерта той.
Той отбеляза, че Никозия следи отблизо ситуацията по отношение на нарушенията във Фамагуста и предприема действия на всички международни форуми, използвайки всички необходими дипломатически средства, включително прибягване до ООН, за да осуети плановете на Турция.
По повод преизбирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент на Турция Христодулидис изрази надежда скоро да има положително развитие както по кипърския въпрос, така и по гръцко-турските отношения.
Той отбеляза, че е бил информиран, че след преизбирането му Ердоган е провел телефонен разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и с държавни глави на ЕС и е изразил воля за положително развитие в отношенията ЕС-Турция.
„Ако Ердоган наистина иска това, той е в правилната посока и ние сме готови да се ангажираме конструктивно, тъй като подобна перспектива изисква, съобразно решенията на ЕС, положително развитие на кипърския въпрос“, каза той.
Той изрази надежда, че новата администрация на Ердоган няма да следва отново политики на ревизионизъм и незачитане на международното право и отбеляза, че евентуално подобряване на гръцко-турските отношения ще има положително въздействие върху кипърския въпрос.
В интервюто си за „Вима“ Христодулидис определи проблема с миграцията като огромен проблем за Кипър, отбелязвайки, че миграционните потоци към острова са над 6% от населението му и че 95% от мигрантите идват от Турция в окупираните райони и след това преминават към контролираните от правителството зони или идват директно от Турция в контролираните от правителството зони по море.
Той отбеляза, че кипърското правителство работи за създаване на заместник-министерство по миграцията, като изрази надежда скоро съответното предложение да бъде внесено в парламента.
Заедно с това, добави той, „имаме нужда от помощта на ЕС, за да намалим миграционните потоци от Турция и по отношение на въпроса за връщанията“.
Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлу и окупира северната му част. Досега поредицата кръгове мирни преговори, водени от ООН, са без резултат. Последният кръг от преговори се състоя през юли 2017 г. в швейцарския курорт Кран Монтана и завърши също безрезултатно.
Вароша, затворената част от окупирания от Турция град Фамагуста, често се описва като „призрачен град“.
Резолюция 550 от 1984 г. на Съвета за сигурност на ООН счита за недопустими всякакви опити за заселване в която и да е част на Вароша на хора, различни от нейните жители, и призовава за прехвърляне на този район под управлението на ООН. Резолюция 789 от 1992 г. на Съвета за сигурност на ООН също настоява с оглед прилагането на резолюция 550 от 1984 г., зоната, която в момента е под контрола на мироопазващите сили на ООН в Кипър, да бъде разширена, за да включи Вароша.
Ръководството на кипърските турци обяви през юли 2021 г. частично премахване на военния статут на Вароша. Няколко месеца по-рано, на 8 октомври 2020 г., турската страна отвори част от затворената зона на Вароша. Това стана след съобщение, направено в Анкара на 6 октомври. Съветът за сигурност на ООН призова за обръщане на този курс на действие, а последният доклад на мисията на Генералният секретар на ООН в Кипър повторя загрижеността относно случващото се в затворената зона, като отбеляза, че позицията на ООН относно Вароша остава непроменена. ЕС също изрази сериозна загриженост.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)