Същевременно 14,6% от населението, което съответства на 139 930 души, живее в риск от бедност, тъй като доходът, с който разполага, е равен или по-малък от 12 400 евро, което е паричният праг на риска от бедност.
Въз основа на методологията, препоръчана от ОИСР, „средната класа според доходите“ се определя като делът от населението, живеещо в домакинства с доходи между 75% и 200% от средния доход на национално равнище. Населението, живеещо в домакинства с доходи над 200% от средния доход, принадлежи към „по-високата класа според дохода“, докато населението с доходи под 75% от средния доход принадлежи към „по-ниската класа според дохода“.
Националният медианен доход за 2024 г. възлиза на 20 666 евро. 27,8% от населението, принадлежащо към по-ниската класа, има еквивалентен разполагаем доход, равен или по-малък от 15 500 евро. 64,6% от населението, принадлежащо към средната класа, има медианен еквивалентен разполагаем доход от 23 517 евро, докато 7,6% от населението, принадлежащо към по-високата класа, има медианен еквивалентен разполагаем доход от 51 316 евро.
Средната класа според доходите е разделена на сегменти от нисък среден, среден и горен среден. Долният сегмент на средната класа представлява 22,2%, с еквивалентен разполагаем доход между 15 501 и 20 666 евро. Средният сегмент на средната класа представлява 30,7% и е с еквивалентен разполагаем доход между 20 667 и 30 999 евро. Горният сегмент на средната класа включва 11,7%, с еквивалентен разполагаем доход между 31 000 и 41 332 евро.
Според КИСТАТ през годините най-големият дял от населението постоянно принадлежи към средната класа според доходите, като обхваща над 60%, с изключение на годините след икономическата криза. През 2024 г. 64,6% от населението принадлежи към средната класа според доходинет. От хората, включени в по-ниската класа, 36,6% работят, а 35,9% са пенсионери. В средната класа 68,6% работят, а 14% са пенсионери, докато в по-високата класа 71,7% работят, а 14,3% са пенсионери.
От хората с по-ниски доходи 36,6% са работещи, а 35,9% са пенсионери. Съответно в класата със средни доходи 68,6% са работещи, а 14% са пенсионери, докато в класата с по-високи доходи 71,7% са работещи, а 14,3% са пенсионери.
Що се отнася до състава на домакинствата, 56% от по-ниската класа се състои от домакинства без деца. Пропорциите за средната и горната доходна класа са съответно 45,9% и 57,4%. Домакинствата с едно дете са 11,9% от по-ниската класа, 20,5% от средната класа и 21,2% от по-високата класа. Домакинствата с две деца са 18,4% от по-ниската класа, 24,2% от средната класа и 18,9% от по-високата класа. Домакинствата с три или повече деца са 13,7% от по-ниската класа, 9,4% от средната класа и 2,5% от по-високата класа според доходите.
По възраст 30,5% от хората с по-ниски доходи са на 65 и повече години, 18,1% са деца и 13,1% са млади хора. Възрастните в трудоспособна възраст представляват 38,3%. В средната доходна класа мнозинството са хора в трудоспособна възраст (53,6%), 18,7% са деца, 15,5% са млади хора и 12,2% са пенсионери. В по-високата класа според доходите хората в трудоспособна възраст са 59,5%, пенсионерите - 16,3%, децата - 13,9%, а младите хора (на възраст 18–29 години) - 10,3%.
Според анализа на КИСТАТ в домакинствата, които са изостанали с погасяването на ипотечни вноски за основното си жилище или наем, най-голям е делът на хората с по-ниски доходи. През 2024 г. 27% от хората с по-ниски доходи са забавили такива плащания, в сравнение с 9,9% от хората със средни доходи и 3% от хората с по-високи доходи.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)