КНА: Търсещите убежище са намалели с 50%, с 80% повече са върнатите мигранти през 2023 г., обяви Никозия

Кипър отчита 50% намаление на новите молби за убежище и 80% увеличение на депортираните през 2023 г. в резултат на мерките на правителството за миграцията, каза днес правителственият говорител Константинос Летимбиотис след заседанието на кабинета. Това предаде за БТА кипърската агенция КНА.
По-рано сутринта в президентския дворец се проведе среща за миграцията, председателствана от президента Никос Христодулидес. От своя страна министърът на вътрешните работи Константинос Йоану каза, че през 2023 г. пристигащите мигранти са намалели наполовина.
По повод на срещата Летимбиотис каза, че след преглед на предприетите досега мерки и отчетеното голямо подобрение на ситуацията, са обменени мнения и е са набелязани още мерки и действия с цел допълнително подобряване на ситуацията, наблюдавана през последните месеци.
Той добави, че управлението на проблема с миграцията е приоритет за правителството и на срещата е отбелязано, че навременното изпълнение на взетите решения е допринесло решаващо за подобряването на ситуацията.
„Предприетите досега мерки дадоха резултати, така че от март до ноември 2023 г. са подадени 9 091 молби за убежище, при 17 065 за същия период на миналата година, а върнатите за периода от 1 януари до 15 декември 2023 г. възлизат на 9324 спрямо 5166 за същия период на миналата година, което показва 80% ръст на върнатите мигранти“, отбеляза Летимбиотис.
Той добави, че през ноември са депортирани рекорден брой мигранти - 930 души, и че ако се добавят преместените 1716 души, общият брой на върнатите мигранти възлиза на 11 040 души и за първи път в историята на миграцията в Кипър повече хора са отпътували, отколкото са пристигнали за дадения период. 
Летимбиотис също така каза, че освен мерките, които вече са приложени, по време на срещата са набелязани допълнителни мерки и действия за предстоящия период. Едно от тези действия е Република Кипър в сътрудничество с други държави да насърчи по-нататъшно обсъждане в Европейския съюз на необходимостта от преразглеждане на статута на Сирия и по-специално на някои райони в страната, които вече са определени като безопасни от международни организации, както и да насърчи затягането и удвояването на предвидените наказания за престъпления, свързани с трафик на хора.
„Ефективното управление на увеличените миграционни потоци остава сред приоритетите на администрацията на президента Христодулидис и в основата на политиките, насърчавани от съответните министерства, с цел справяне с проблема веднъж завинаги“, заключи говорителят на кипърското правителство.
В изявлението си след края на правителственото заседание министърът на вътрешните работи Константинос Йоану каза по повод на срещата за миграцията, че пристигащите мигранти са намалели наполовина през 2023 г., като молбите за убежище са намалели от 22 000 миналата година на 10 000 тази година в резултат на мерките, свързани с преминаването на зелената линия [буферна зона на ООН в Кипър], натиска през Брюксел върху Турция и информационната кампания в страни като Нигерия, ДР Конго и Камерун с 2 милиона гледания досега.
Той добави, че има увеличение на потоците мигранти по море от Сирия, но също има 50% намаление на пристигащите мигранти и над 80% увеличение на върнатите, които от 5,5 хиляди миналата година са надхвърлили 11 хиляди тази година и за първи път от началото на миграцията 5% повече хора са напуснали страната, отколкото са влезли.
„Резултатите до момента са обнадеждаващи, изправени сме пред проблема с пристигащите от Сирия, тъй като поради международните конвенции и факта, че Сирия все още се смята за несигурна страна, депортации не могат да бъдат извършени“, подчерта министърът и добави, че искането на Република Кипър, което той вече два пъти е представил в  Брюксел и за което ще бъде изпратено официално писмо до колегите му в ЕС, е да бъде преразгледан статутът на Сирия, но това според него не е възможно веднага.
Попитан дали историческото, както се описва, споразумение на ЕС за миграцията променя или помага на плановете на правителството, Йоану каза, че това е стъпка в правилната посока, но не засяга плановете на правителството, тъй като поради липсата на сухопътни граници Кипър не може да прилага практики като други страни, например Гърция и Испания.
Той добави, че искането на страните на първа линия е преместването на мигрантите да стане задължително, нещо, което не е било прието, а сега има доброволно преместване по време на криза, което той описа като стъпка в правилната посока, след като солидарността между държавите-членки вече е призната и това е нещо, което Кипър, държавата-членка на първа линия с най-висок дял незаконни мигранти (5,3%), също иска.
Запитан относно финансовата подкрепа на ЕС за Ливан, кипърският вътрешен министър каза, че тя напредва и че Ливан ще бъде подпомогнат финансово не само от ЕС, но и от други институции, като добави, че миналата седмица по време на Глобалния форум за бежанците в Женева се е срещнал с министър-председателя и с външния министър на Ливан, на които е предал намерението Никозия да подкрепи искането на Ливан, а ливанските представители са заявили намерението си да наблюдават морските пътища въпреки ограничения капацитет на страната.
По отношение на Сирия Йоану добави, че на среща с ръководителя на Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Женева той е повдигнал искането за преоценка на статута на страната, нещо, което според него не е лесно за приемане, но се полагат усилия да бъде популяризирано във всички форуми, за да могат да се извършват депортации в безопасни зони.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)