КНА: Цената на островния характер достига 36% от БВП на глава от населението според кипърския финансов министър Макис Керавнос

Цената на островния характер може да достигне 36% от брутния вътрешен продукт на глава от населението в някои случаи, а Стратегията на ЕС за островите допринася за политическото признаване на тази цена и необходимостта тя да бъде взета предвид в европейските политики, каза днес министърът на финансите на Кипър Макис Керавнос в Никозия, както предаде за БТА кипърската агенция КНА.
Керавнос председателства неформалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за политиката на сближаване, която се проведе в рамките на кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз.
По време на втората сесия министрите разгледаха предстоящата стратегия на ЕС за островите, която се очаква да бъде обявена на 26 юни 2026 г. на среща на високо ниво в Пафос, организирана съвместно с Европейската комисия.
Според Керавнос министрите са признали в общи линии предизвикателствата и специфичните характеристики, пред които са изправени островите, като например географската изолация, по-високите разходи за транспорт и енергия, недостига на вода и значителния натиск, произтичащ от изменението на климата и демографския спад.
„Беше подчертано, че макар Договорът за ЕС да признава специфичните характеристики на островните региони, все още съществуват значителни пропуски за адекватния отговор чрез европейските политики и инструменти за финансиране“, каза кипърският финансов министър на пресконференция.
Той каза, че кипърското председателство е поставило особен акцент върху островите, тъй като те са изправени пред постоянни структурни предизвикателства, свързани със свързаността, високите разходи за транспорт и енергия, както и с последиците от изменението на климата, като всички те се отразяват негативно на конкурентоспособността на островните икономики.
„По време на дискусията беше подчертано и отбелязано, че политиката на сближаване може да играе решаваща роля, като подкрепя целенасочени инвестиции, които укрепват устойчивостта, свързаността и равните възможности за развитие на островните региони“, каза Керавнос.
Според данни, цитирани от кипърския финансов министър, Европейският съюз има приблизително 27 000 острова, от които над 4000 са обитаеми с общо население от около 10 милиона души. Кипър, Ирландия и Малта са трите островни страни членки на ЕС с общо население от приблизително 6,8 милиона жители.
„Цената на островния характер може в някои случаи да достигне до 36% от БВП на глава от населението, поради увеличените транспортни, енергийни и административни разходи. В някои островни региони транспортните разходи може да са с над 300% по-високи, отколкото в сравними континентални региони, а цените на жилищата може да са със 75-130% по-високи“, подчерта той.
Той добави, че в рамките на политиката на сближаване за периода 2021-2027 г. са отпуснати най-малко 12,5 милиарда евро за инвестиции, свързани с островите в области като енергетика, транспорт и свързаност.
„Стратегията за островните държави е полезна са това, че допринася за политическото признаване на цената на островния характер и необходимостта тя да се вземе предвид в европейските политики и законодателство. Тя (стратегията) може да засили възможността за целенасочено финансиране по въпроси като транспорт, водоснабдяване и свързаност. Тя създава рамка за по-адаптирани политики и по-голяма гъвкавост за островите в области като държавна помощ, транспорт и зелен преход“, каза той.
В отговор на въпрос на Кипърската информационна агенция дали Кипър може да търси допълнително финансиране за проекти като Големия морски интерконектор (Great Sea Interconnector-GSI) в рамките на тази стратегия, Керавнос каза, че „търсим съфинансиране за всички проекти, особено за тези, които са много скъпи“.
Той добави, че финансирането за интерконектора е одобрено преди около десет години, „при различни обстоятелства по това време. Днес, след десет години, условията са се променили и затова трябва да изчакаме прегледа на проучванията, както беше обявено от министър-председателя на Гърция и кипърския президент, защото беше признато, че има икономически и технически аспекти, които трябва да бъдат преразгледани“.
Керавнос каза, че общата оценка на срещата е много положителна.
Първата част на срещата се фокусира върху „правото на престой“. Керавнос повтори, че има широка подкрепа за това да се гарантира, че всеки гражданин на Европейския съюз следва да има възможността да живее, работи и да изгражда живот в собственото си място на произход, ако избере да го направи.
Той добави, че политиката на сближаване, чрез инвестиции, може да помогне за защитата на това право.
„С наближаването на края на кипърското председателство бих искал да потвърдя отново, че политиката на сближаване е един от най-важните ни приоритети. Положени са всички възможни усилия за постигане на напредък в преговорите между страните членки с цел улесняване на постигането на споразумение по регулаторната рамка“, каза Керавнос, като подчерта, че дискусията е разкрила сближаване на мненията, че поддържането на силна и ефективна рамка на политиката на сближаване остава от решаващо значение за бъдещето на ЕС и продължава да бъде ключов стълб на конкурентоспособността.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)