От началото на годината нелегалната миграция в Сърбия е намаляла с над 50 процента спрямо 2024 г., докато броят на разселените лица от Косово продължава да расте заради действията на властите в Прищина, каза в интервю по повод Световния ден на бежанците директорът на Комисариата за бежанците и миграцията на Сърбия Наташа Станисавлевич, цитирана от ТАНЮГ.
Станисавлевич подчерта, че Сърбия е приела над 54 235 семейства бежанци и разселени лица, от които 13 307 са от Косово, а над 200 000 души с този статут живеят в централна Сърбия. Все повече сърби напускат региона заради натиска и дискриминационните политики на властите в Прищина, посочи тя.
В момента в центровете за прием и убежище са настанени 307 души, предимно от Афганистан, Египет, Сирия, Турция и Мароко. През 2024 г. в тези центрове са регистрирани 19 483 мигранти, което представлява 82 на сто спад спрямо 2023 г., а тенденцията се запазва и през 2025 г., със спад от още 53 на сто към днешна дата. Според Станисавлевич това е най-ниското ниво от началото на миграционната криза през 2015 г.
Същевременно Сърбия остава ангажирана с хуманен и отговорен подход, подчерта тя. От началото на украинския конфликт през страната са преминали над 562 000 украинци, като 451 от тях са използвали услугите на Комисариата. В момента 51 души се намират в Центъра във Враня, включително 12 деца, записани в местните училища.
Сериозна подкрепа получават и вътрешно разселените. На 23 513 домакинства са предоставени жилища, строителни материали, храна, дърва за огрев и финансова помощ. Само през първото полугодие на 2025 г. са подкрепени 3787 семейства, от които 156 са получили пряка жилищна помощ. Все още 7512 бежански семейства очакват трайно решение на жилищния си проблем.
По отношение на международното сътрудничество, Станисавлевич отбеляза, че с помощта на Дания над 1300 мигранти са се завърнали доброволно в страните си на произход чрез програма за подпомогнато връщане, насочена към хора без регулиран статут в Сърбия.
Тя подчерта, че интеграцията започва с достъп до валидни документи, а Сърбия вече издава паспорти на признати бежанци. Осигуряват се курсове по сръбски език, обучения за културна и правна ориентация, в сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).
Станисавлевич изрази и готовността на страната да реагира при бъдеща климатична миграция. Макар такива случаи още да не са регистрирани, Комисариатът подготвя изследвания и планове за действие съвместно с Министерството на опазването на околната среда.