Гласуването в сряда завърши без ясен победител. Управляващата дясноцентристка Хърватска демократична общност спечели най-много гласове, но не достатъчно, за да управлява сама. Въпреки че завърши на второ място, Социалдемократическата партия на Миланович също се опитва да събере коалиция в 151-членния парламент. Миланович направи изненадващо съобщение, че ще се кандидатира за министър-председател само часове след свикването на изборите за 17 април. Конституционният съд по-късно го предупреди, че първо трябва да подаде оставка, предупреждение, което той пренебрегна.
"Конституционният съд констатира, че с изявленията и поведението си президентът (...) е достигнал до положението, че не може да бъде нито кандидат за бъдещо правителство, нито бъдещ министър-председател", се казва в решението.
Миланович настоява, че не е нарушил основния закон на Хърватия, като открито е подкрепил опозицията по време на кампанията и е казал, че ще стане новият министър-председател. Той обвини сегашния премиер Андрей Пленкович в широкоразпространена корупция. Конфликтът между двамата висши политици на Хърватия доминира вота, който се разглежда и като тест преди изборите за Европейски парламент през юни.
Миланович е критичен към политиките на ЕС във връзка с войната в Украйна. Ако той състави правителство, това потенциално би могло да отвори пространство за по-силно проруско влияние в страната, подобно на Унгария и Словакия.
Официалните резултати от гласуването в сряда показаха, че ХДО на Пленкович спечели 61 места в парламента, докато СДП получи 42.
Конституционният съд заяви, че Миланович сега не може да стане министър-председател, дори ако подаде оставка като президент, за да поеме новия пост.
Някои опозиционни политици твърдят, че съдът се контролира от управляващите консерватори. Бившият премиер Ядранка Косор заяви, че решенията на съда противоречат на самата конституция. Левият политик Далия Орешкович описа Конституционния съд на Хърватия като "една от редицата пленени институции“, отбелязва АП.