И.д. президент на Косово Албулена Хаджиу заяви, че по това време Косово е имало много ограничени възможности за действие, но е отказало да приеме да бъде разглеждано като провинция на Сърбия.
Според нея чрез Декларацията от 2 юли 1990 г. Косово е поискало да говори от свое име и да изисква свобода, а не политически привилегии.
„Декларацията определи този акт като акт на политическо самоопределение. Тя утвърди Косово като независима и равноправна единица в рамките на югославската федерация и го утвърди като конституционна политическа общност от равноправни граждани и общности. Тя (декларацията) отхвърли конституционните изменения на Сърбия от 1989 г. и постанови, че парламентът и политическата общност ще бъдат публично наричани „Косово“. Косово отказа да бъде третирано като подчинена провинция, а вместо това поиска признание като независима и равноправна единица“, каза тя.
Междувременно действащият премиер Албин Курти описа Декларацията от 2 юли като правно и нормативно провъзгласяване на Република Косово. Той каза, че актът, приет в Прищина и последван от по-нататъшни конституционни и политически развития, бележи началото на Републиката на съпротивата и полага основите на държавността на Косово.
„Без първата Република Косово – тази, създадена през 1990 г. и развиваща се през следващото десетилетие – нямаше да можем да създадем независимата Република Косово през 2008 г., държавата, която имаме днес. Ние принадлежим към поколение политици, което е напълно наясно, че нищо не е започнало с нас и нищо няма да свърши с нас. Много хора са дошли преди нас, като са проправили пътя и са работили, като са се ангажирали и са правили жертви, за да можем ние да продължим пътя (им)“, каза той.
Иляз Рамайли, ръководителят на делегатите, гласували Конституционната декларация на 2 юли 1990 г., заяви, че да вижда независимо Косово днес, го убеждава, че Декларацията е много повече от просто правен акт.
„Това пътуване беше подсилено от съпротивата на целия народ, жертвите на Армията за освобождение на Косово (АОК) и решителната подкрепа на нашите международни приятели, особено на Съединените щати. Заедно тези елементи формират неразривните връзки в нашата история на свобода. Днес, докато си спомняме за тези събития, чувстваме гордост, но и отговорност към по-младите поколения да знаят тази история – не за да остават затворници на миналото, а за да градят бъдещето върху ценностите, които ни обединиха тогава: свобода, демокрация, единство и отговорност към държавата“, добави той.
Конституционната декларация от 2 юли 1990 г. е приета от тогавашните членове на косовския парламент пред сградата на парламента в Прищина, след като сръбските власти им попречиха да влязат в сградата.
С този акт Косово се обявява за равноправен субект в рамките на югославската федерация, като се противопоставя на отнемането на автономията му от режима на (тогавашния сръбски президент) Слободан Милошевич. Декларацията се счита за един от основополагащите актове на държавността на Косово и проправя пътя за приемането на Конституцията от Качаник на 7 септември 1990 г.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)